Зад тези проценти стоят реални хора, реални загуби и реални житейски истории.

Това са хора, които често продължават да изпълняват ежедневните си задължения, да ходят на работа, да се грижат за семействата си и отвън да изглеждат „добре“, но вътрешно да живеят с постоянна болка, празнота и усещане за липса.

При част от тях загубата продължава да бъде емоционално „жива“ години след настъпването ѝ. Някои описват усещането така, сякаш времето е спряло в деня на загубата. Други споделят, че им е трудно да изпитват радост, да правят планове или да усещат живота по същия начин както преди.

Тези резултати показват също, че скръбта невинаги преминава „естествено“ само с времето.

Понякога болката остава дълбоко активна и може да засегне психичното здраве, физическото състояние, социалните отношения и качеството на живот.

Важно е да се подчертае, че наличието на тенденция към протрахирана скръб не означава автоматично поставена психиатрична диагноза. Изследването използва самооценъчни въпросници, а не пълна клинична оценка от специалист. Резултатите по-скоро показват наличие на повишен риск и необходимост от внимание, разбиране и в някои случаи – професионална подкрепа.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

д-р Тоска Власева.