Етичен кодекс

на
Българска Асоциация за психологическа подкрепа при загуба, скръб и личностно израстване – БАППЗСЛИ

Преамбюл

Българска Асоциация за психологическа подкрепа при загуба, скръб и личностно израстване /БАППЗСЛИ/ е сдружение в обществена полза, създадено с мисията да развива и предоставя професионална, етична, научно и емпирично обоснована и обществено достъпна система за психологическа подкрепа, психо-социална подкрепа, подкрепа при загуба и скръб, психо-образование, професионално обучение, супервизия, обществена информираност, професионални, етични и методологични стандарти, дигитални ресурси и технологично подпомогнати форми на подкрепа. Тази мисия е заложена в уставната, организационната и вътрешната рамка на сдружението.

Настоящият Етичен кодекс определя задължителните етични правила, професионални принципи, стандарти за поведение и организационни изисквания при осъществяване на дейността на БАППЗСЛИ. Кодексът има за цел да защити хората, които се обръщат към организацията в състояние на скръб, загуба, житейска криза, психо-емоционална уязвимост, социална изолация, травматично преживяване или нужда от подкрепа.

Работата при загуба и скръб изисква висока степен на етична чувствителност, защото човекът, който търси подкрепа, често се намира в състояние на повишена уязвимост, обърканост, болка, безпомощност, тревожност, вина, изолация или нарушено усещане за сигурност. Поради това БАППЗСЛИ приема, че подкрепата не може да се основава само на добра воля, лична съпричастност или неформална помощ. Тя трябва да бъде професионално структурирана, етично управлявана, безопасна, конфиденциална, супервизирана и ясно разграничена от медицинска, психиатрична, психотерапевтична и спешна помощ.

Кодексът е разработен в съответствие с принципите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за защита на личните данни, Регламент (ЕС) 2016/679, вътрешната рамка на организацията, международно признати добри практики в психологическата и психо-социалната подкрепа, професионалната етика, защитата на уязвими лица, управлението на риска и супервизията. Регламент (ЕС) 2016/679 урежда защитата на физическите лица при обработване на лични данни и свободното движение на такива данни, което е особено важно за организация, работеща с чувствителна информация за скръб, загуба, психично състояние и уязвимост.

Кодексът е задължителен за членовете на организацията, членовете на Управителния съвет, членовете на Експертния съвет, служителите, доброволците, обучителите, супервизорите, консултантите, външните експерти, стажантите, партньорите и всички лица, които участват в дейности, програми, обучения, групи за подкрепа, консултации, супервизии, дигитални инициативи и обществени кампании на БАППЗСЛИ.

ГЛАВА I: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Предмет на Кодекса

(1) Настоящият Етичен кодекс урежда основните етични принципи, правила за поведение, професионални задължения и организационни изисквания при осъществяване на дейността на БАППЗСЛИ.

(2) Кодексът определя:

1. ценностите на организацията;
2. правилата за етично и професионално поведение;
3. отношенията с участници, членове, доброволци, специалисти, партньори и институции;
4. изискванията за конфиденциалност;
5. правилата за защита на личните данни;
6. принципите за работа с уязвими лица;
7. правилата за професионални граници;
8. задълженията при риск и кризисни ситуации;
9. принципите за супервизия и качество;
10. правилата за организационна почтеност;
11. изискванията за защита на интелектуалната собственост, брандовете, методологиите и дигиталните ресурси;
12. процедурата при етични нарушения.

(3) Кодексът е нормативният етичен документ на организацията. Той не замества Етичната рамка и Етичните стандарти, а ги допълва. Етичната рамка определя философията и системата на етичната дейност, Етичният кодекс определя задължителните правила за поведение, а Етичните стандарти определят конкретните практически изисквания за работа.

Пояснение: Кодексът е документът, към който организацията се обръща, когато трябва да прецени дали дадено поведение е допустимо, недопустимо, професионално, непрофесионално, етично или неетично.

Чл. 2. Цели на Кодекса

(1) Кодексът има за цел да гарантира:

1. защита на човешкото достойнство;
2. безопасна и професионална подкрепяща среда;
3. защита на уязвими лица;
4. предотвратяване на психологическа вреда;
5. ограничаване на риска от повторно травматизиране;
6. конфиденциалност;
7. защита на личните данни;
8. професионална компетентност;
9. ясно информирано съгласие;
10. професионални граници;
11. супервизия и качество;
12. организационна прозрачност и отчетност;
13. превенция на злоупотреба с влияние, власт, доверие, бранд, методология или достъп до чувствителна информация;
14. обществено доверие;
15. устойчиво и обществено отговорно развитие на организацията.

(2) Кодексът защитава едновременно:

1. участниците и хората, търсещи подкрепа;
2. членовете и специалистите;
3. доброволците и обучителите;
4. организацията и нейната репутация;
5. общественополезната мисия;
6. партньорите и дарителите;
7. професионалната среда;
8. чувствителната информация и личните данни.

Чл. 3. Обхват на приложение

(1) Кодексът се прилага във всички структури, направления, програми и инициативи на БАППЗСЛИ, включително:

1. Grief Support Bulgaria — основен публичен бранд и дигитална платформа;
2. Център за психологическа подкрепа и личностно израстване при загуба и скръб;
3. Академия за психологическа подкрепа при загуба, скръб и личностно израстване;
4. Институт за психологическа подкрепа при загуба, скръб и личностно израстване;
5. Българска мрежа за психологическа подкрепа при загуба и скръб;
6. групи за подкрепа;
7. индивидуални консултации;
8. семейна подкрепа;
9. психо-образователни програми;
10. обучения и професионални събития;
11. супервизии;
12. методологични и изследователски дейности;
13. дигитални ресурси и онлайн платформи;
14. обществени кампании;
15. международни партньорства.

(2) Уставната и организационната рамка на БАППЗСЛИ предвижда именно такава система от структури и направления — публична платформа, център, академия, институт и европейска мрежа, чрез които се развиват подкрепа, обучения, супервизия, методологична дейност, изследвания, международни партньорства и дигитална подкрепяща среда.

ГЛАВА II: ОСНОВНИ ЦЕННОСТИ

Чл. 4. Човешко достойнство

(1) БАППЗСЛИ приема човешкото достойнство като основна и ненакърнима ценност.

(2) Всеки човек се приема с уважение към неговата лична история, преживяване, скръб, загуба, идентичност, културна принадлежност, семейна среда, вярвания, лични граници и начин на адаптация.

(3) Не се допуска:

1. унизително отношение;
2. подигравка;
3. омаловажаване на загубата;
4. сравняване на болката между участници;
5. внушение, че човек „скърби неправилно“;
6. натиск за бързо „преодоляване“;
7. стигматизация на психична уязвимост;
8. третиране на участник като „случай“, а не като личност.

Пояснение: При загуба и скръб човек често преживява разклащане на идентичността и смисъла. Етичното отношение означава да се пази неговото достойнство, без да се оценява, осъжда или моделира преживяването му според външни очаквания.

Чл. 5. Хуманност и емпатия

(1) Всички лица, действащи от името на БАППЗСЛИ, са длъжни да проявяват хуманност, емпатия, уважително присъствие и професионална чувствителност.

(2) Емпатията не означава сливане с болката на участника, неформално приятелство, поведение на спасител или създаване на зависимост. Тя означава способност за уважително и отговорно присъствие в рамките на ясна професионална роля.

(3) Не се допуска:

1. съжалително или покровителствено отношение;
2. емоционална манипулация;
3. внушаване на вина;
4. драматизиране на личната история на участника;
5. използване на страданието за публичност;
6. налагане на лични убеждения, духовни интерпретации или житейски съвети.

Чл. 6. Почтеност

(1) Почтеността изисква всяко лице, участващо в дейността на БАППЗСЛИ, да действа добросъвестно, открито, отговорно и в съответствие с мисията на организацията.

(2) Не се допуска:

1. подвеждащо представяне на услуги;
2. неверни обещания;
3. представяне на лични мнения като професионални факти;
4. представяне на подкрепяща дейност като лечение;
5. използване на членство или експертен статут за лична облага;
6. използване на организацията за политически, дискриминационни, търговски или неправомерни цели;
7. злоупотреба с доверие, влияние или достъп до информация.

Чл. 7. Научно и емпирично обоснована практика

(1) Дейността на БАППЗСЛИ се основава на професионално знание, научна обоснованост, добри практики, супервизия, методологична отговорност и критично професионално мислене.

(2) Организацията не допуска:

1. псевдонаучни твърдения;
2. обещания за гарантирано „излекуване“ на скръбта;
3. универсални рецепти за справяне;
4. внушения, че една програма е подходяща за всички;
5. заместване на медицинска, психиатрична, психотерапевтична или кризисна помощ;
6. използване на недоказани практики като задължителен професионален стандарт.

(3) Институтът и Академията на БАППЗСЛИ следва да подпомагат развитието на научно обосновани, професионално проверими и етично приложими модели за подкрепа, обучение, супервизия, оценка на резултатите и развитие на добри практики.

ГЛАВА III: ОСНОВНИ ЕТИЧНИ ПРИНЦИПИ

Чл. 8. Принцип на уважение към личността

(1) Всички участници, членове, доброволци, специалисти, обучители, партньори и представители на организацията се третират с уважение към:

1. достойнството;
2. автономията;
3. личната история;
4. житейския опит;
5. културната принадлежност;
6. религиозните и светогледните възгледи;
7. семейната ситуация;
8. границите;
9. правото на избор;
10. правото на отказ.

(2) Участникът има право:

1. да задава въпроси;
2. да получава ясна информация;
3. да не споделя;
4. да прекрати участие;
5. да поиска насочване;
6. да получи обяснение за ограниченията на услугата;
7. да знае как се обработват личните му данни.

Чл. 9. Принцип на ненанасяне на вреда

(1) Всички дейности на БАППЗСЛИ се организират така, че да минимизират риска от психологическа, емоционална, социална, организационна, репутационна или дигитална вреда.

(2) Не се допуска:

1. психологически натиск;
2. повторно травматизиране;
3. емоционална експлоатация;
4. злоупотреба с уязвимост;
5. внушаване на зависимост;
6. публично споделяне на лични истории без съгласие;
7. задържане на участник в неподходящ формат на подкрепа;
8. неглижиране на риск от самонараняване, насилие или тежка психична дестабилизация.

(3) Международно признатите насоки за психично здраве и психо-социална подкрепа поставят принципа „да не се вреди“ като ключов елемент при работа с уязвими лица и общности. Насоките на Междуведомствения постоянен комитет към хуманитарната система на ООН се използват като важен ориентир за психично здраве и психо-социална подкрепа в уязвими контексти.

Чл. 10. Принцип на автономията

(1) БАППЗСЛИ признава правото на всеки участник да взема информирани решения относно участието си в дейности, програми, групи, обучения, консултации и дигитални услуги.

(2) Не се допуска:

1. натиск за включване;
2. натиск за продължаване;
3. натиск за публично споделяне;
4. използване на вина или страх;
5. внушаване, че прекратяването на участие е провал;
6. зависимост от специалист, група, платформа или организация.

Пояснение: При скръб човек често преживява загуба на контрол. Етичната подкрепа трябва да възстановява усещането за избор, а не да създава нова зависимост.

Чл. 11. Принцип на професионална компетентност

(1) Всички лица, участващи в дейността на организацията, са длъжни:

1. да работят в рамките на своята компетентност;
2. да познават ограниченията на своята квалификация;
3. да не представят неверни квалификации;
4. да не поемат дейности, за които не са подготвени;
5. да търсят супервизия, консултация или насочване при необходимост;
6. да поддържат професионалното си развитие.

(2) Не се допуска:

1. подвеждащо представяне на професионален статус;
2. използване на академични, клинични или терапевтични обозначения без основание;
3. даване на медицински или психиатрични препоръки от лица без съответна правоспособност;
4. работа с високорискови случаи без супервизия;
5. самостоятелно водене на групи от лица без подходяща подготовка.

Чл. 12. Принцип на професионални граници

(1) Всички професионални отношения се осъществяват при ясни граници, които защитават участника, специалиста и организацията.

(2) Професионалните граници включват:

1. ясно определена роля;
2. ясно определена форма на подкрепа;
3. ясни канали за комуникация;
4. ясна продължителност на дейността;
5. правила за контакт извън срещите;
6. правила за социални мрежи;
7. правила за подаръци;
8. забрана за неподходящи лични отношения;
9. недопускане на финансова, емоционална или лична зависимост.

(3) Не се допуска:

1. романтична или сексуална връзка с участник;
2. финансово обвързване извън договорените условия;
3. използване на участник за лична, публична или търговска облага;
4. лично приятелство, което нарушава професионалната роля;
5. лична комуникация с непълнолетни извън одобрени канали;
6. използване на организационния авторитет за влияние.

Професионалните етични рамки в консултативната практика разглеждат професионалните граници, конфиденциалността, компетентността и супервизията като основни елементи на добрата практика и професионалната отговорност.

ГЛАВА IV: ОБХВАТ НА ПОДКРЕПАТА И ГРАНИЦИ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 13. Характер на дейността

(1) БАППЗСЛИ развива дейност в областта на:

1. психологическата подкрепа;
2. психо-социалната подкрепа;
3. подкрепата при загуба и скръб;
4. подкрепата при усложнения на скръбта;
5. подкрепата при житейски кризи;
6. адаптацията след травматични събития;
7. психо-образованието;
8. професионалното обучение;
9. супервизията;
10. методологичната дейност;
11. обществената информираност;
12. дигиталната подкрепяща среда.

(2) Организацията работи на индивидуално, семейно, групово, общностно, професионално и обществено ниво. Във въпросника за учредяване е посочено, че основният кръг лица включва хора, преживяващи загуба, скръб, травматични житейски събития и емоционална уязвимост, семейства, близки, общности, деца, младежи, възрастни хора, хора с хронични заболявания, хора в палиативна грижа, специалисти в помагащите професии и широката общественост.

Чл. 14. Разграничение от медицинска и психиатрична помощ

(1) БАППЗСЛИ не представлява лечебно заведение и не осъществява медицинска диагностика, психиатрично лечение или медицинска дейност извън рамките на законово допустимото.

(2) Организацията не замества:

1. медицинска помощ;
2. психиатрична помощ;
3. психотерапия, когато такава е необходима;
4. спешна помощ;
5. кризисна интервенция от компетентни служби;
6. социална закрила;
7. правна помощ.

(3) При необходимост от медицинска, психиатрична, кризисна или спешна помощ лицата се насочват към съответните компетентни специалисти и институции. Това разграничение е изрично включено както във въпросника за учредяване, така и в уставната и вътрешната рамка на организацията.

ГЛАВА V: ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ

Чл. 15. Основно правило

(1) Преди участие в дейност, програма, група, индивидуална подкрепа, обучение, супервизия, изследователска инициатива или дигитална услуга лицето следва да получи ясна, разбираема и достъпна информация.

(2) Информацията следва да включва:

1. характера на услугата;
2. целите;
3. ограниченията;
4. ролята на специалистите;
5. условията за участие;
6. правилата за конфиденциалност;
7. ограниченията на конфиденциалността;
8. начина на обработване на лични данни;
9. процедурите при риск;
10. възможността за прекратяване;
11. възможността за насочване;
12. начина за подаване на сигнал или жалба.

(3) Информираното съгласие трябва да бъде доброволно, свободно изразено, конкретно, информирано и документирано при необходимост.

Чл. 16. Примерна формулировка за информирано съгласие

Организацията може да използва следната основна формулировка:

„Разбирам, че участието ми в настоящата дейност представлява психологическа подкрепа, психо-социална подкрепа, психо-образование, обучение, групова подкрепа, супервизия или консултативна дейност според конкретния формат. Разбирам, че услугата не представлява медицинска диагностика, психиатрично лечение, спешна помощ или заместител на необходима медицинска, психотерапевтична, психиатрична или кризисна помощ. Разбирам, че информацията, която споделям, се третира поверително, освен при непосредствен риск за моя живот, здраве или безопасност, риск за дете, уязвимо лице или друго лице, законово задължение или необходимост от кризисно насочване. Разбирам, че мога да прекратя участието си и че при необходимост мога да бъда насочен/а към друг компетентен специалист или институция.“

ГЛАВА VI: КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

Чл. 17. Конфиденциалност

(1) Цялата информация, споделена в рамките на индивидуална подкрепа, групова подкрепа, обучения, супервизия, консултации, изследвания, електронна комуникация или организационни дейности, се счита за поверителна.

(2) Конфиденциалността обхваща:

1. лични данни;
2. данни за психично състояние;
3. данни за здравословно състояние;
4. информация за скръб, загуба и травма;
5. семейна и житейска история;
6. участие в групи, консултации и програми;
7. обсъждания на супервизия;
8. електронна комуникация;
9. записи, документи и бележки;
10. чувствителна информация в дигитална среда.

(3) Разкриване на информация е допустимо само:

1. със съгласие на лицето;
2. при законово задължение;
3. при непосредствен риск за живота или безопасността;
4. при риск за дете или уязвимо лице;
5. при необходимост от кризисно насочване;
6. в рамките на супервизия при анонимизиране на информацията.

Пояснение: Конфиденциалността е една от основите на доверието. При работа със скръб и загуба хората често споделят изключително лични и болезнени преживявания. Нарушаването на поверителността може да причини сериозна психологическа и социална вреда.

Чл. 18. Защита на личните данни

(1) БАППЗСЛИ обработва лични данни при спазване на Регламент (ЕС) 2016/679, Закона за защита на личните данни и вътрешните правила на организацията.

(2) Особена защита се прилага при обработване на:

1. данни за психично здраве;
2. данни за здравословно състояние;
3. информация за скръб, загуба, травма и криза;
4. данни за деца;
5. данни за уязвими лица;
6. данни от групи, консултации, обучения и супервизия.

(3) Организацията прилага мерки за:

1. минимизиране на данните;
2. ограничен достъп;
3. сигурно съхранение;
4. контрол на достъпите;
5. анонимизиране и псевдонимизиране при необходимост;
6. защита на електронните системи;
7. предотвратяване на неоторизиран достъп;
8. прекратяване на достъп при приключване на роля, членство или договор.

(4) Уставната рамка на БАППЗСЛИ предвижда специална защита при обработване на данни, свързани с психично здраве, скръб, загуба, емоционална уязвимост, кризисни състояния, участие в групи, консултации, обучения и супервизия, както и правила за управление на достъпите, съхранение на данни, анонимизиране и сигурност на онлайн комуникациите.

ГЛАВА VII: РАБОТА С УЯЗВИМИ ЛИЦА

Чл. 19. Уязвими лица

(1) За целите на настоящия Кодекс уязвими лица са хора, които поради възраст, здравословно състояние, психично състояние, преживяна загуба, травма, социална изолация, насилие, бедност, зависимост, увреждане, семейна криза или друга житейска ситуация се намират в повишен риск от вреда, експлоатация, манипулация или недостатъчна защита.

(2) В контекста на БАППЗСЛИ уязвими лица и групи могат да бъдат:

1. деца;
2. младежи;
3. възрастни хора;
4. лица в тежка скръб;
5. лица след травматична загуба;
6. лица след самоубийство на близък;
7. лица с психична уязвимост;
8. хора в социална изолация;
9. хора с хронични заболявания;
10. хора в палиативна грижа и техните близки;
11. семейства след значима загуба;
12. лица в житейска или емоционална криза;
13. специалисти в помагащите професии в риск от професионално прегаряне.

Чл. 20. Защитни мерки

(1) При работа с уязвими лица организацията прилага:

1. повишено внимание към риска;
2. информирано съгласие;
3. ясни професионални граници;
4. правила за безопасна комуникация;
5. ограничаване на достъпа до чувствителна информация;
6. супервизия;
7. кризисни процедури;
8. насочване към компетентни специалисти и институции;
9. защита срещу злоупотреба, експлоатация и зависимост;
10. документално проследяване на сериозни рискови ситуации.

(2) Не се допуска използване на уязвимостта на участниците за:

1. лична облага;
2. финансова облага;
3. професионална реклама;
4. публичност;
5. набиране на влияние;
6. участие в неподходящи дейности;
7. зависимост от специалист, група или организация.

Чл. 21. Работа с деца и непълнолетни

(1) При работа с деца и непълнолетни лица се изисква повишена защита.

(2) Организацията следва да прилага:

1. съгласие от родител или законен представител, когато това е необходимо;
2. обяснение на детето или младежа на разбираем език;
3. защита на най-добрия интерес на детето;
4. повишена конфиденциалност;
5. забрана за неформални лични отношения;
6. забрана за лична комуникация извън одобрените канали;
7. процедура при съмнение за насилие, неглижиране или риск;
8. супервизия при всички сложни случаи.

ГЛАВА VIII: УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА И КРИЗИСНИ СИТУАЦИИ

Чл. 22. Разпознаване на риск

(1) Всички специалисти, обучители, супервизори, доброволци и лица, работещи с участници, следва да бъдат обучени да разпознават признаци на риск.

(2) Риск може да бъде налице при:

1. суицидни мисли;
2. риск от самонараняване;
3. риск за друго лице;
4. тежка психична дестабилизация;
5. психотични симптоми;
6. тежка депресивност;
7. тежка тревожност;
8. насилие;
9. риск за дете;
10. злоупотреба с вещества;
11. изразена социална изолация;
12. внезапна, травматична или насилствена загуба;
13. загуба вследствие на самоубийство.

(3) Световната здравна организация посочва, че сред факторите, свързани със суициден риск, могат да бъдат преживяване на загуба, самота, дискриминация, конфликтни отношения, финансови проблеми, хронична болка и заболяване, насилие, злоупотреба, конфликт и други кризисни ситуации. Това е пряко относимо към работата на организация, която подкрепя хора в скръб и загуба.

Чл. 23. Действия при риск

(1) При установен риск се предприемат действия съобразно степента на риска, професионалната компетентност и вътрешните процедури.

(2) При нисък риск могат да се приложат:

1. допълнително изясняване;
2. насърчаване на подкрепящи ресурси;
3. препоръка за консултация със специалист;
4. обсъждане в супервизия;
5. проследяване.

(3) При среден риск могат да се приложат:

1. насочване към психолог, психотерапевт, психиатър или лекар;
2. включване на близък човек със съгласие на участника, когато е уместно;
3. извънредна супервизия;
4. документиране на предприетите действия;
5. ограничаване на неподходящ формат на участие.

(4) При висок риск могат да бъдат предприети:

1. насочване към спешна помощ;
2. насочване към психиатрична помощ;
3. уведомяване на компетентни служби;
4. контакт с близък или законен представител, когато това е необходимо за безопасността;
5. прекратяване на неподходящ формат на подкрепа;
6. действия съгласно закона и вътрешните кризисни процедури.

ГЛАВА IX: СУПЕРВИЗИЯ, КАЧЕСТВО И ПРОФЕСИОНАЛНА УСТОЙЧИВОСТ

Чл. 24. Супервизия

(1) Супервизията е задължителен механизъм за качество, безопасност, управление на риска, професионална подкрепа и етична устойчивост.

(2) Супервизия се прилага при:

1. групова работа;
2. работа с травматична загуба;
3. работа с деца и семейства;
4. случаи с повишен риск;
5. работа с уязвими лица;
6. работа на доброволци;
7. работа на обучаващи се специалисти;
8. кризисни ситуации;
9. сложни етични казуси;
10. риск от професионално прегаряне.

(3) Супервизията се осъществява при:

1. конфиденциалност;
2. анонимизиране на случаите;
3. професионална независимост;
4. уважение към професионалните граници;
5. фокус върху безопасността;
6. подкрепа за специалистите.

Пояснение: Супервизията не е наказателен механизъм. Тя е професионална среда за анализ, учене, подкрепа, превенция на грешки и защита на участниците.

Чл. 25. Професионално развитие

(1) Организацията насърчава:

1. продължаващо обучение;
2. участие в супервизия;
3. професионална рефлексия;
4. развитие на знания за скръб, загуба и травма;
5. културна чувствителност;
6. дигитална компетентност;
7. етична чувствителност;
8. превенция на професионално прегаряне.

(2) Лица, които отказват супервизия, обучение или спазване на етичните правила, могат да бъдат ограничени от участие в дейности с уязвими лица.

ГЛАВА X: ПРОФЕСИОНАЛНО И ОРГАНИЗАЦИОННО ПОВЕДЕНИЕ

Чл. 26. Поведение на членовете и сътрудниците

Всички лица, участващи в дейността на БАППЗСЛИ, са длъжни:

1. да действат добросъвестно;
2. да пазят доброто име на организацията;
3. да спазват устава, вътрешните правила, Етичната рамка, Етичния кодекс и Етичните стандарти;
4. да спазват професионалната етика;
5. да спазват конфиденциалност;
6. да защитават личните данни;
7. да избягват конфликт на интереси;
8. да не злоупотребяват с организационни ресурси;
9. да не използват организацията за лични, политически, търговски, дискриминационни или неправомерни цели;
10. да не увреждат репутацията, сигурността или общественополезната мисия на организацията.

Чл. 27. Конфликт на интереси

(1) Всички лица са длъжни да декларират обстоятелства, които могат да доведат до конфликт между:

1. лични интереси;
2. финансови интереси;
3. професионални ангажименти;
4. организационни задължения;
5. партньорски отношения;
6. достъп до чувствителна информация.

(2) Не се допуска:

1. използване на организационна позиция за лична облага;
2. използване на членство за влияние;
3. неправомерно насочване към лични услуги;
4. участие в решения, от които лицето има лична полза;
5. използване на данни, контакти, участници или партньорства за лични цели.

Чл. 28. Роля на Управителния съвет

(1) Управителният съвет осигурява спазването на етичните и методологичните стандарти, организира защитата на уязвими лица, защитата на личните данни, дигиталната сигурност и развитието на вътрешни правила.

(2) Уставната рамка предвижда, че Управителният съвет управлява дейността, приема вътрешни правила, приема членове, организира финансовата дейност, утвърждава програми и приема правила за дигитална сигурност, управление на достъпи, защита на данни и използване на технологични решения.

Чл. 29. Роля на Експертния съвет

(1) Експертният съвет по методология, етика и психологическа подкрепа има консултативна, методологична, етична и професионална функция.

(2) Експертният съвет подпомага:

1. развитието на качествени и безопасни практики;
2. методологичното развитие;
3. етичните обсъждания;
4. насоките от супервизия;
5. професионалните стандарти;
6. консултациите при сложни казуси;
7. обученията;
8. международното професионално сътрудничество.

(3) Експертният съвет не е управленски или изпълнителен орган, няма оперативна или финансова власт, не участва в юридическото управление на сдружението и не притежава автоматично права върху методологии, брандове, платформи или интелектуална собственост, освен ако не е уговорено друго с отделен договор. Това разграничение е изрично заложено във вътрешната организационна рамка.

ГЛАВА XI: ДИГИТАЛНА ЕТИКА И ИНФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ

Чл. 30. Дигитална етика

(1) БАППЗСЛИ развива дигитални ресурси, онлайн платформи, електронни обучения, информационни бази данни, мултимедийно съдържание и технологични решения за обучение, информираност, подкрепа и насочване.

(2) Дигиталната етика изисква:

1. яснота за характера на онлайн услугите;
2. защита на личните данни;
3. защита на чувствителната информация;
4. ограничен достъп;
5. сигурност на онлайн комуникацията;
6. забрана за нерегламентирано записване;
7. правила за онлайн групи;
8. правила за онлайн обучения;
9. защита на профили, домейни, платформи и бази данни;
10. ясно разграничение между публична, вътрешна и чувствителна информация.

Чл. 31. Управление на достъпите

(1) Достъп до дигитални платформи, бази данни, профили, административни панели, електронни системи, имейли, обучителни системи и вътрешни комуникационни канали се предоставя само при служебна необходимост.

(2) Не се допуска:

1. споделяне на пароли;
2. нерегламентиран достъп до бази данни;
3. изнасяне на чувствителна информация;
4. копиране на вътрешни ресурси;
5. използване на организационни профили за лични цели;
6. едноличен неоторизиран контрол върху сайт, домейн, платформа, хостинг, имейли, социални мрежи или бази данни.

(3) При прекратяване на членство, договор, доброволчество, стаж или партньорство достъпът се прекратява незабавно или в срок, определен от Управителния съвет.

ГЛАВА XII: ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ, БРАНДОВЕ И ОРГАНИЗАЦИОННА ЗАЩИТА

Чл. 32. Защита на организационните ресурси

(1) Всички брандове, наименования, логотипи, визуални идентичности, методологии, обучителни системи, програми, публикации, дигитални ресурси, домейни, обучителни материали,  модели на супервизия, текстове, графични елементи, електронни ресурси и онлайн платформи се защитават съгласно приложимото законодателство и вътрешните правила на организацията.

(2) Вътрешната рамка на БАППЗСЛИ изрично предвижда защита на Grief Support Bulgaria, Grief Support Center, Grief Support Academy, Grief Support Institute, Grief Support Europe, съответните логотипи, визуални идентичности, методологични и обучителни системи.

(3) Не се допуска:

1. неправомерно използване на името на организацията;
2. използване на логото без разрешение;
3. използване на бранда за лични дейности;
4. копиране на методологии;
5. присвояване на обучителни материали;
6. разпространение на вътрешна документация;
7. използване на дигитални ресурси извън разрешените рамки;
8. представяне на лична дейност като дейност на БАППЗСЛИ без упълномощаване.

ГЛАВА XIII: ПУБЛИЧНА КОМУНИКАЦИЯ И ОБЩЕСТВЕНО ДОВЕРИЕ

Чл. 33. Публично говорене

(1) Публичната комуникация от името на БАППЗСЛИ следва да бъде точна, уважителна, професионална, недискриминационна и съобразена с чувствителността на темите за загубата, скръбта, психичното здраве и уязвимостта.

(2) Не се допуска:

1. сензационно представяне на лични истории;
2. публично разкриване на участници;
3. използване на скръбта като рекламен инструмент;
4. обещания за гарантирани резултати;
5. подвеждащи твърдения за лечение;
6. стигматизиращ език;
7. публично обсъждане на казуси без анонимизиране и съгласие.

Чл. 34. Свидетелства, истории и изображения

(1) Лични истории, обратни връзки, снимки, видеозаписи, гласови записи или свидетелства могат да се използват само при изрично, информирано и документирано съгласие.

(2) Не се допуска използване на лична история, ако:

1. лицето е в състояние на остър риск или тежка уязвимост;
2. съществува риск от повторно травматизиране;
3. съгласието е дадено под натиск;
4. целта е предимно рекламна или сензационна;
5. не е осигурена достатъчна защита на идентичността.

ГЛАВА XIV: ПРОЦЕДУРА ПРИ ЕТИЧНИ НАРУШЕНИЯ

Чл. 35. Подаване на сигнали и жалби

(1) Всеки участник, член, служител, доброволец, обучител, супервизор, консултант, партньор или външно лице има право да подаде сигнал относно:

1. етично нарушение;
2. злоупотреба;
3. дискриминация;
4. нарушение на конфиденциалността;
5. неправомерна обработка на лични данни;
6. неподходящо поведение;
7. нарушаване на професионални граници;
8. риск за безопасността;
9. риск за дете или уязвимо лице;
10. конфликт на интереси;
11. неправомерно използване на бранд, методология, дигитална платформа или ресурс.

(2) Сигналите се разглеждат:

1. безпристрастно;
2. конфиденциално;
3. своевременно;
4. при защита на засегнатите лица;
5. при недопускане на ответни действия срещу подателя;
6. при документиране на процеса.

Чл. 36. Вътрешна проверка

(1) При получаване на сигнал Управителният съвет или определено от него лице/комисия може да извърши вътрешна проверка.

(2) При необходимост може да се поиска становище от Експертния съвет, когато казусът е свързан с професионални граници, методология, супервизия, риск, уязвими лица или етична практика.

(3) Експертният съвет има консултативна функция и не взема окончателни управленски или дисциплинарни решения.

Чл. 37. Мерки при нарушение

При установено нарушение могат да бъдат предприети:

1. устно или писмено предупреждение;
2. задължителна супервизия;
3. задължително обучение;
4. ограничаване на участие в дейности;
5. временно отстраняване;
6. прекратяване на доброволческа или експертна роля;
7. прекратяване на участие в програма;
8. прекратяване на членство;
9. прекратяване на договорни отношения;
10. ограничаване или отнемане на достъп до дигитални системи;
11. уведомяване на компетентни органи, когато това се изисква;
12. други мерки за защита на участници, уязвими лица и организацията.

ГЛАВА XV: ПРИЛАГАНЕ, ПРИЕМАНЕ И АКТУАЛИЗАЦИЯ

Чл. 38. Задължителност

(1) Настоящият Етичен кодекс е задължителен за всички лица, които участват в дейността на БАППЗСЛИ.

(2) Спазването му може да бъде условие за:

1. членство;
2. участие в програми;
3. водене на групи;
4. провеждане на обучения;
5. участие в супервизия;
6. достъп до дигитални системи;
7. участие в проекти;
8. партньорство;
9. експертна или консултативна роля.

Чл. 39. Свързани вътрешни документи

За прилагането на настоящия Кодекс организацията може да приема:

1. Етична рамка;
2. Етични стандарти;
3. политика за защита на уязвими лица;
4. политика за защита на личните данни;
5. правила за конфиденциалност;
6. образци за информирано съгласие;
7. правила за групова подкрепа;
8. кризисен протокол;
9. процедура за оценка на риска;
10. процедура за насочване;
11. политика за супервизия;
12. процедура за сигнали и жалби;
13. правила за дигитална сигурност;
14. правила за управление на достъпите;
15. декларация за конфликт на интереси;
16. декларация за конфиденциалност;
17. правила за работа с доброволци;
18. правила за работа с деца и непълнолетни;
19. политика за интелектуална собственост и използване на брандове.

Чл. 40. Актуализация

(1) Кодексът подлежи на периодичен преглед и актуализация.

(2) Актуализация се извършва при:

1. законодателни промени;
2. развитие на професионалните стандарти;
3. промяна в дейностите на организацията;
4. въвеждане на нови програми;
5. въвеждане на нови дигитални платформи;
6. възникване на сериозен етичен казус;
7. препоръки от Експертния съвет;
8. изисквания на донори, партньори или институции;
9. необходимост от по-добра защита на участниците и уязвимите лица.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Българска Асоциация за психологическа подкрепа при загуба, скръб и личностно израстване осъществява дейността си като професионална, етична, обществено отговорна и безопасна организация, насочена към подкрепа на хора в състояние на скръб, загуба, житейска криза, травматично преживяване и психо-социална уязвимост.

Организацията приема, че работата с човешката болка изисква не само съпричастност, но и ясна професионална отговорност. Затова всички дейности на БАППЗСЛИ се осъществяват при спазване на човешкото достойнство, професионалната етика, конфиденциалността, защитата на личните данни, професионалните граници, супервизията, управлението на риска, защитата на уязвимите лица, организационната почтеност и обществената полза.

Етичният кодекс е израз на ангажимента на БАППЗСЛИ да бъде организация, която подкрепя без да вреди, придружава без да поставя в зависимост, обучава без да подвежда, развива професионална общност без да допуска злоупотреба с власт, и изгражда доверие чрез прозрачност, компетентност, безопасност и човечност.