Резултатите от изследването показват, че хората, при които се наблюдава тенденция към протрахирана скръб, не са „слаби“, „нестабилни“ или „неспособни да се справят“. Напротив – в много случаи това са хора, които дълго време са носили огромна емоционална тежест в себе си, често без достатъчно подкрепа, разбиране или пространство, в което спокойно да изразят болката си.

Изследването показва, че в клиничната група по-често попадат:

• жени;
• хора между 30 и 50 години;
• хора, преживели повече от една значима загуба;
• участници, които съобщават за нови здравословни проблеми след загубата;
• хора с понижена мотивация за социален живот, терапия или ежедневна активност.

Това обаче не означава, че протрахираната скръб засяга само определен тип хора. Загубата може да разклати всеки човек, независимо от възраст, образование, професия или социален статус. По-скоро резултатите показват кои групи в изследването са били по-уязвими към по-продължително и тежко преживяване на скръбта.

Натрупаните загуби и емоционалното изтощение

Един от най-важните резултати е свързан с хората, преживели множество загуби. При тях често не става дума само за една конкретна болка, а за постепенно натрупване на скръб през годините.

Някои участници са загубили родител, а след време и партньор, близък роднина или приятел. При други загубите са се случвали в кратък период от време, без човек реално да има възможност да преживее и преработи предишната болка.

Това натрупване често води до дълбоко вътрешно изтощение. Някои хора описват усещането така:

• „Нямам сили за нова болка.“
• „Чувствам се емоционално изчерпан.“
• „Все едно животът само ми отнема.“
• „Не успях да преживея едната загуба, а дойде следващата.“

Понякога човек започва да живее в постоянно очакване на нова загуба, тревожност или страх, че ще остане сам.

Силната емоционална умора

При много хора в клиничната група се наблюдава дълбока емоционална умора. Това не е просто „умора от ежедневието“, а усещане, че психиката и тялото са изтощени от продължителното напрежение и болка.

Някои хора продължават да изпълняват задълженията си – ходят на работа, грижат се за семейството си, поддържат ежедневен ритъм – но вътрешно се чувстват напълно изчерпани.

Често се срещат мисли и изказвания като:

• „Нямам сили за нищо.“
• „Всичко ми тежи.“
• „Сутрин ставам вече уморен.“
• „Живея на автопилот.“
• „Все едно вътре в мен всичко е празно.“

Тази емоционална умора може постепенно да доведе до усещане за безнадеждност, липса на мотивация и трудност човек да изпитва радост или удовлетворение.

Самотата и социалното отдръпване

Много хора с продължителна скръб започват постепенно да се отдръпват от околните. Причините могат да бъдат различни:

• чувстват се неразбрани;
• не искат да „натоварват“ близките си;
• уморени са от фрази като „трябва да продължиш“;
• нямат емоционална енергия за контакти;
• или усещат, че никой не може истински да разбере болката им.

Така постепенно човек започва да се изолира – отказва срещи, избягва разговори, прекарва повече време сам или губи интерес към дейности, които преди са му носели удоволствие.

Типични мисли могат да бъдат:

• „Не искам да говоря с никого.“
• „Никой няма да ме разбере.“
• „Чувствам се сам, дори сред хора.“
• „Не мога да бъда същият човек както преди.“

Понякога тази самота не е само физическа, а дълбоко вътрешна – усещане, че човек е откъснат от света и от самия себе си.

Трудност да се адаптират към живота напред след загубата

При част от участниците се наблюдава усещане, че животът е „спрял“ в момента на загубата. Някои хора изпитват вътрешен конфликт между желанието да продължат напред и чувството, че това би означавало да „предадат“ починалия или да го забравят.

Това често води до:

• невъзможност за планиране на бъдещето;
• липса на мотивация;
• трудност да се вземат решения;
• усещане за загубен смисъл;
• отказ от нови житейски цели.

Хората често казват:

• „Не знам как да живея без него.“
• „Бъдещето ми изглежда празно.“
• „Нямам желание за нищо.“
• „Част от мен остана там.“

Финансови и здравословни затруднения

При част от участниците скръбта е свързана не само с емоционално страдание, но и с реални житейски трудности.

Някои съобщават за:

• влошено физическо здраве;
• хронична умора;
• проблеми със съня;
• тревожност и панически състояния;
• намалена работоспособност;
• финансови затруднения след загубата.

Когато човек дълго време живее под силен емоционален стрес, това постепенно започва да влияе върху концентрацията, мотивацията, работата и ежедневното функциониране. При някои хора се появява усещане, че просто „оцеляват ден за ден“.

Липса на надежда и вътрешна енергия

Една от най-тежките характеристики на продължителната скръб е постепенната загуба на надежда. Някои хора споделят, че животът им изглежда безцветен, празен и лишен от посока.

Те могат да се чувстват така, сякаш:

• нищо хубаво не ги очаква;
• радостта е станала недостъпна;
• вече не разпознават себе си;
• са загубили връзка с живота.

Често се появяват мисли като:

• „Никога няма да бъда същият.“
• „Не виждам смисъл.“
• „Просто съществувам.“
• „Животът ми остана в миналото.“

Именно тук подкрепата става особено важна. Защото зад тези думи обикновено стои не липса на желание за живот, а човек, който е преживял толкова дълбока загуба, че временно е изгубил усещането за сигурност, свързаност и смисъл.

Това е и една от най-важните роли на психологическата подкрепа – не да изтрие болката, а постепенно да помогне на човека отново да намери опора, човешка близост и усещане, че животът може да продължи, дори след тежка загуба.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

д-р Тоска Власева.