Етична рамка

на
Българска Асоциация за психологическа подкрепа при загуба, скръб и личностно израстване – БАППЗСЛИ

Преамбюл

Българска Асоциация за психологическа подкрепа при загуба, скръб и личностно израстване /БАППЗСЛИ/ е сдружение в обществена полза, създадено с мисията да развива и предоставя професионална, етична, научно и емпирично обоснована и обществено достъпна система за психологическа подкрепа, психо-социална подкрепа, подкрепа при загуба и скръб, психо-образование, професионално обучение, супервизия, обществена информираност, методологични стандарти, дигитални ресурси и технологично подпомогнати форми на подкрепа. Тази мисия е изрично заложена в учредителната и организационната рамка на сдружението.

Настоящата Етична рамка определя ценностната, професионалната, организационната и защитната основа, върху която се изграждат всички дейности на организацията. Тя не е само формален вътрешен документ, а основна система за мислене, управление, професионално поведение и защита на хората, които се обръщат към сдружението в състояние на скръб, загуба, криза, психо-емоционална уязвимост, социална изолация, травматично преживяване или нужда от подкрепа.

Етичната рамка е особено необходима поради естеството на дейността на БАППЗСЛИ. Организацията работи с теми, които засягат най-чувствителните области на човешкия живот: смърт, раздяла, тежко заболяване, загуба на значим човек, травматични събития, семейна криза, чувство за вина, самота, безпомощност, психично страдание, емоционална нестабилност и нужда от смисъл и адаптация. В такива състояния човек може да бъде по-уязвим към внушение, зависимост, неясни обещания, неподходяща намеса, стигматизация, нарушаване на поверителността или злоупотреба с доверие.

Затова БАППЗСЛИ приема, че подкрепата при загуба и скръб следва да бъде не само съпричастна, но и ясно структурирана, професионално ограничена, етично управлявана, супервизирана, безопасна и съобразена с правата, достойнството и индивидуалния процес на всеки човек.

Настоящата Етична рамка е изготвена в съответствие с целите и вътрешната организационна рамка на БАППЗСЛИ, с принципите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на личните данни, Закона за защита на личните данни, международно признати добри практики в психологическата и психо-социалната подкрепа, принципите за защита на уязвими лица, професионалната етика, супервизията, управлението на риска и дигиталната сигурност. Регламент (ЕС) 2016/679 урежда защитата на физическите лица при обработване на лични данни и поставя повишени изисквания към обработването на чувствителни категории данни, включително данни, свързани със здравето.

I. СЪЩНОСТ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЕТИЧНАТА РАМКА

Чл. 1. Същност

Етичната рамка представлява цялостната ценностна, професионална и организационна система на БАППЗСЛИ. Тя определя как организацията разбира етиката, как прилага професионалните принципи в реалната работа, как защитава уязвимите лица, как управлява риска и как гарантира безопасна подкрепяща среда.

Етичната рамка има по-широк обхват от Етичния кодекс и Етичните стандарти. Тя не се ограничава само до правила за поведение, а обяснява основната философия, професионалната логика и организационната отговорност на сдружението.

Тя отговаря на въпросите:

1. Какво разбира БАППЗСЛИ под етична подкрепа?
2. Как се защитава човешкото достойнство?
3. Как се работи с уязвими лица?
4. Как се предотвратява вреда?
5. Как се управлява риск?
6. Как се гарантират професионални граници?
7. Как се разграничават подкрепа, психо-образование, обучение, консултиране и медицинска помощ?
8. Как се защитават личните данни и поверителната информация?
9. Как се използват дигитални платформи по отговорен и безопасен начин?
10. Как организацията съчетава обществена полза, професионална етика и устойчиво управление?

Чл. 2. Предназначение

Настоящата Етична рамка има за предназначение да служи като основен ориентир за всички дейности, програми, структури, партньорства и вътрешни документи на БАППЗСЛИ.

Тя се прилага към:

1. членовете на организацията;
2. членовете на Управителния съвет;
3. членовете на Експертния съвет;
4. служителите;
5. доброволците;
6. обучителите;
7. супервизорите;
8. консултантите;
9. стажантите;
10. външните експерти;
11. партньорите;
12. всички лица, участващи в програми, дейности, обучения, групи, консултации, проекти, дигитални инициативи и обществени кампании на организацията.

Тя е задължителна основа за:

1. Етичния кодекс;
2. Етичните стандарти;
3. политиката за защита на уязвими лица;
4. политиката за защита на личните данни;
5. кризисните протоколи;
6. правилата за супервизия;
7. процедурите за насочване;
8. правилата за групова подкрепа;
9. правилата за дигитална сигурност;
10. вътрешните правила за членство, роли, отговорности и достъп до организационни ресурси.

II. ОСНОВНИ ЦЕННОСТИ

Чл. 3. Човешко достойнство

БАППЗСЛИ приема човешкото достойнство като основна ценност. Всеки човек, независимо от възраст, пол, етническа принадлежност, социален статус, образование, религия, семейно положение, здравословно състояние, сексуална ориентация, увреждане, житейски опит или форма на преживявана загуба, има право на уважително, човечно и недискриминационно отношение.

В контекста на скръбта това означава, че организацията не оценява, не сравнява и не йерархизира загубите. Не се допуска внушение, че една загуба е „по-значима“ или „по-малко значима“ от друга. Не се допуска омаловажаване на болката, натиск за „бързо справяне“, осъждане на начина на скърбене или налагане на универсален модел за възстановяване.

Скръбта се разбира като индивидуален, личен, културно и житейски обусловен процес, който изисква уважение, търпение и професионална чувствителност.

Чл. 4. Професионална отговорност

Професионалната отговорност означава, че всяко лице, което действа от името на БАППЗСЛИ, следва да познава границите на своята роля, квалификация и компетентност.

Организацията не допуска:

1. подвеждащо представяне на квалификация;
2. работа извън компетентност;
3. обещания за сигурни резултати;
4. представяне на подкрепяща дейност като лечение;
5. даване на медицински или психиатрични препоръки от лица без съответна правоспособност;
6. поемане на високорискови случаи без супервизия и процедура за насочване;
7. смесване на професионални, лични, търговски, духовни, политически или идеологически роли.

Професионалната отговорност изисква яснота: кой говори, от каква позиция говори, с каква квалификация, в какъв формат, с какви граници и с каква отговорност.

Чл. 5. Емпатия и ненасилствено присъствие

Емпатията в дейността на БАППЗСЛИ не означава съжаление, внушаване на зависимост или сливане с преживяването на участника. Тя означава професионално, внимателно и уважително присъствие, което признава болката на човека, без да я използва, драматизира или управлява вместо него.

Емпатичното отношение включва:

1. активно слушане;
2. уважение към мълчанието;
3. право на участника да не споделя;
4. право на различни темпове на адаптация;
5. ненатрапване на съвети;
6. избягване на готови житейски рецепти;
7. уважение към културните, семейните и личните значения на загубата.

Чл. 6. Безопасност

Безопасността е водеща ценност на организацията. Тя включва психологическа, емоционална, социална, организационна, информационна и дигитална безопасност.

Безопасната среда не е само среда без видим конфликт. Тя е среда, в която:

1. ролите са ясни;
2. границите са видими;
3. данните са защитени;
4. рискът се разпознава;
5. участниците не са притискани;
6. специалистите работят в рамките на компетентността си;
7. има супервизия;
8. има правила за реакция при криза;
9. има процедура за жалби и сигнали;
10. няма злоупотреба с доверие, власт или влияние.

Международните насоки за психично здраве и психо-социална подкрепа в уязвими общности поставят принципа за ненанасяне на вреда и безопасност като основен ориентир при подкрепящи дейности. Междуведомственият постоянен комитет е международно призната координационна структура в хуманитарната система и неговите насоки за психично здраве и психо-социална подкрепа се използват като ориентир за добра практика при уязвими общности.

Чл. 7. Недискриминация и културна чувствителност

БАППЗСЛИ не допуска дискриминация, стигматизация, език на омразата, изключване или неравно третиране.

Културната чувствителност означава, че организацията признава различните начини, по които хората преживяват загуба, смърт, траур, семейна принадлежност, религиозни практики, ритуали, вина, срам, мълчание, спомени и продължаваща връзка с починалия или загубеното.

Организацията не налага една културна, религиозна, духовна, терапевтична или житейска интерпретация на скръбта. Подкрепата следва да бъде уважителна към личния и културния контекст на човека.

Чл. 8. Научно и емпирично обоснована практика

БАППЗСЛИ развива дейност, основана на професионално знание, научна обоснованост, емпирични данни, добри практики, супервизия и методологична отговорност.

Това означава, че организацията:

1. не използва псевдонаучни твърдения;
2. не обещава гарантирани резултати;
3. не представя лични мнения като професионални факти;
4. не смесва подкрепа с недоказани лечебни обещания;
5. развива обучителни и методологични материали на основата на професионални източници;
6. насърчава изследователска, аналитична и оценъчна дейност;
7. използва супервизия и експертно обсъждане като механизми за качество.

Вътрешната рамка на организацията предвижда развитие на изследователска, методологична, аналитична и оценъчна дейност, както и разработване на модели за измерване на резултати чрез Института за психологическа подкрепа при загуба, скръб и личностно израстване.

III. ЕТИЧНИ ПРИНЦИПИ НА ПОДКРЕПАТА

Чл. 9. Подход, информиран от загубата и скръбта

Подходът, информиран от загубата и скръбта, означава, че всички дейности на БАППЗСЛИ се съобразяват със спецификата на преживяването на загуба.

Този подход приема, че скръбта може да засегне:

1. емоционалното състояние;
2. мисленето;
3. паметта и концентрацията;
4. тялото;
5. съня;
6. социалните отношения;
7. усещането за смисъл;
8. идентичността;
9. духовните и екзистенциалните въпроси;
10. способността за вземане на решения.

Затова подкрепата трябва да бъде ясна, спокойна, ненатрапчива, структурирана и предвидима. Участникът не се притиска да „преодолее“ загубата, а се подпомага да намери свой начин на адаптация, интегриране на преживяването и възстановяване на връзката със собствения си живот.

Чл. 10. Подход, информиран от травмата

Подходът, информиран от травмата, означава, че организацията отчита възможността загубата да бъде преживяна като травматично събитие, особено когато е внезапна, насилствена, свързана със самоубийство, инцидент, тежко заболяване, продължителна грижа, вина, безпомощност или преживяване на заплаха.

Този подход изисква:

1. предвидимост;
2. яснота;
3. избор;
4. уважение към границите;
5. избягване на повторно травматизиране;
6. внимателно боравене с детайли от травматични събития;
7. ненатрапване на разказ;
8. зачитане на телесните и емоционалните реакции;
9. насочване при висок риск;
10. супервизия при сложни случаи.

Световната здравна организация посочва, че преживяването на загуба, самота, насилие, конфликт, хронична болка, заболяване и други житейски кризи може да бъде свързано със суициден риск, което обосновава необходимостта от ясни процедури за разпознаване на риск и насочване към компетентна помощ.

Чл. 11. Принцип на ненанасяне на вреда

Принципът на ненанасяне на вреда означава, че всяка дейност на БАППЗСЛИ се организира така, че да не увеличава страданието, зависимостта, объркването, риска, изолацията, стигмата или чувството за вина на участниците.

Не се допуска:

1. емоционална експлоатация;
2. психологически натиск;
3. внушаване на вина;
4. драматизиране с цел публичност;
5. използване на лични истории без съгласие;
6. обещания за бързо „излекуване“;
7. натиск за участие в платени дейности;
8. задържане на човек в неподходящ формат на подкрепа;
9. работа с висок риск без процедура и компетентност;
10. използване на зависимостта на участника от група, специалист или организация.

Чл. 12. Принцип на автономията

Всеки участник има право:

1. да избере дали да участва;
2. да задава въпроси;
3. да откаже да споделя;
4. да прекрати участие;
5. да поиска информация;
6. да получи насочване;
7. да знае кой има достъп до данните му;
8. да разбере границите на услугата;
9. да не бъде манипулиран;
10. да не бъде поставян в зависимост.

Автономията е особено важна при хора в скръб, защото преживяването на загуба често е съпроводено с усещане за загуба на контрол. Етичната подкрепа не отнема още контрол от човека, а му помага постепенно да възстановява усещане за избор, яснота и вътрешна опора.

IV. ОБХВАТ НА ДЕЙНОСТТА И ГРАНИЦИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ

Чл. 13. Дейности на организацията

БАППЗСЛИ осъществява дейността си чрез:

1. психологическа подкрепа;
2. психо-социална подкрепа;
3. подкрепа при загуба и скръб;
4. подкрепа при усложнения на скръбта;
5. подкрепа при житейски кризи;
6. психо-образование;
7. групи за подкрепа;
8. индивидуални консултации;
9. семейна подкрепа;
10. обучения;
11. супервизия;
12. методологична дейност;
13. изследователска и аналитична дейност;
14. обществени кампании;
15. дигитални ресурси;
16. онлайн платформи;
17. международно професионално сътрудничество.

Вътрешната организационна рамка предвижда тези дейности да се развиват чрез Grief Support Bulgaria, Център за психологическа подкрепа, Академия, Институт и Българска професионална мрежа.

Чл. 14. Разграничение от медицинска и психиатрична помощ

БАППЗСЛИ не представлява лечебно заведение и не осъществява медицинска диагностика, психиатрично лечение или медицинска дейност извън рамките на законово допустимото. Това разграничение е изрично включено както във въпросника за учредяване, така и в уставната и вътрешна рамка.

Организацията не следва да представя своите услуги като заместител на:

1. медицинска помощ;
2. психиатрична помощ;
3. психотерапия, когато такава е необходима;
4. спешна помощ;
5. кризисна интервенция от компетентни служби;
6. социална закрила;
7. правна помощ.

При необходимост участниците се насочват към съответните компетентни специалисти и институции.

Чл. 15. Граници на професионалната роля

Всяко лице, което работи в или с БАППЗСЛИ, следва да има ясно определена роля. Неясните роли са етичен и организационен риск.

Ролите могат да бъдат:

1. управленска;
2. клинично-консултативна;
3. обучителна;
4. супервизионна;
5. методологична;
6. изследователска;
7. доброволческа;
8. административна;
9. техническа;
10. партньорска;
11. експертно-консултативна.

Нито една роля не предоставя автоматично права извън изрично договорените или определените във вътрешните правила. Членството не предоставя автоматично управленска власт, представителна власт, права върху имущество, брандове, логотипи, дигитални платформи, методологии, обучителни системи или интелектуална собственост. Този принцип е ясно посочен във въпросника за учредяване.

V. ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ

Чл. 16. Същност

Информираното съгласие е основен етичен механизъм за защита на участниците.

То означава, че човекът предварително получава ясна, разбираема и достъпна информация относно:

1. характера на дейността;
2. целите;
3. възможностите;
4. ограниченията;
5. ролята на специалистите;
6. границите на конфиденциалността;
7. обработването на лични данни;
8. риска;
9. правото на отказ;
10. правото на прекратяване;
11. възможностите за насочване.

Информираното съгласие следва да бъде доброволно, свободно изразено, конкретно, информирано и документирано, когато естеството на дейността го изисква. Това е заложено и в подготвения проект на Етична рамка.

Чл. 17. Практическо приложение

Информирано съгласие се изисква при:

1. индивидуална подкрепа;
2. участие в група;
3. участие в обучение;
4. участие в супервизия;
5. участие в изследване;
6. използване на дигитална платформа;
7. предоставяне на лични данни;
8. използване на снимки, свидетелства, истории или обратна връзка;
9. участие на деца и непълнолетни;
10. включване в програма с повишена чувствителност.

При групова подкрепа информираното съгласие трябва да включва и правила за групова конфиденциалност.

При дигитална подкрепа то трябва да включва информация за защита на данните, технически ограничения, поверителност, записване, достъп и условия на ползване.

VI. КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

Чл. 18. Конфиденциалност

Конфиденциалността е основен професионален и етичен принцип.

Поверителна е всяка информация, свързана с:

1. личността на участника;
2. преживяна загуба;
3. скръб;
4. травма;
5. психично състояние;
6. здравна информация;
7. семейна история;
8. участие в групи;
9. участие в консултации;
10. участие в обучения;
11. участие в супервизия;
12. електронна комуникация;
13. чувствителни лични данни.

Конфиденциалността може да бъде ограничена единствено при непосредствен риск за живота, здравето или безопасността, риск за дете или уязвимо лице, законово задължение, кризисно насочване или супервизия при анонимизиране на данните. Подобна структура е предвидена и в проекта на Етична рамка на организацията.

Професионалните етични рамки в консултирането разглеждат конфиденциалността, професионалните граници, компетентността и супервизията като основни елементи на етичната практика. Ттичната рамка определя очакваните етични принципи, ценности и стандарти за добра практика за членовете ѝ.

Чл. 19. Защита на личните данни

БАППЗСЛИ обработва лични данни съгласно приложимото законодателство, включително Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни.

Организацията прилага:

1. ограничен достъп до данни;
2. минимизиране на обработваните данни;
3. сигурно съхранение;
4. защита на електронните системи;
5. контрол на достъпите;
6. киберсигурност;
7. анонимизиране и псевдонимизиране при необходимост;
8. разделяне на административни, обучителни, консултативни и чувствителни данни;
9. прекратяване на достъп при приключване на роля, членство или договор.

Вътрешната рамка на БАППЗСЛИ предвижда специална защита на данни, свързани с психично здраве, скръб, загуба, емоционална уязвимост, кризисни състояния, участие в групи, консултации, обучения и супервизия.

VII. РАБОТА С УЯЗВИМИ ЛИЦА

Чл. 20. Уязвими лица и групи

За целите на настоящата рамка уязвими лица са хора, които поради възраст, здравословно състояние, психично състояние, преживяна загуба, социална изолация, травма, насилие, зависимост, увреждане, бедност, семейна криза или друга житейска ситуация се намират в повишен риск от вреда, експлоатация, манипулация или недостатъчна защита.

В контекста на БАППЗСЛИ това включва:

1. деца;
2. младежи;
3. възрастни хора;
4. лица в тежка скръб;
5. лица след травматична загуба;
6. лица след самоубийство на близък;
7. лица с психична уязвимост;
8. хора в социална изолация;
9. хора с хронични заболявания;
10. хора в палиативна грижа и техните близки;
11. семейства след значима загуба;
12. специалисти в риск от професионално прегаряне;
13. хора в житейска или емоционална криза.

Организацията работи с лица, преживяващи загуба, скръб, травматични житейски събития, емоционална уязвимост, семейства, близки, общности, деца, младежи, възрастни хора, хора с хронични заболявания, хора в палиативна грижа и специалисти от помагащите професии.

Чл. 21. Защитни механизми

При работа с уязвими лица организацията прилага:

1. предварителна оценка на подходящия формат на подкрепа;
2. информирано съгласие;
3. ясни професионални граници;
4. правила за безопасна комуникация;
5. ограничаване на достъпа до чувствителна информация;
6. супервизия;
7. кризисни процедури;
8. насочване към компетентни институции;
9. документиране на сериозни рискове;
10. защита срещу злоупотреба, експлоатация и зависимост.

Защитата на уязвимите лица не е отделна дейност, а принцип, който преминава през всички програми, структури и отношения на организацията.

Чл. 22. Работа с деца и непълнолетни

При работа с деца и непълнолетни лица БАППЗСЛИ прилага повишени изисквания.

Те включват:

1. съгласие на родител или законен представител, когато това е необходимо;
2. обяснение на детето на разбираем език;
3. защита на най-добрия интерес на детето;
4. забрана за неформална лична комуникация извън одобрените канали;
5. повишена конфиденциалност;
6. процедура при съмнение за насилие, неглижиране или риск;
7. супервизия при сложни случаи;
8. ясно разграничение между подкрепа, обучение и терапевтична или медицинска помощ.

VIII. КРИЗИСНА РАМКА И УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

Чл. 23. Управление на риска

Управлението на риска е задължителна част от етичната рамка на БАППЗСЛИ.

Риск може да бъде:

1. суициден риск;
2. риск от самонараняване;
3. риск за друго лице;
4. риск за дете;
5. риск от насилие;
6. тежка психична дестабилизация;
7. тежка социална изолация;
8. злоупотреба с вещества;
9. силна дезорганизация след загуба;
10. риск от зависимост към специалист, група или организация;
11. риск от нарушаване на конфиденциалността;
12. дигитален риск;
13. организационен риск;
14. репутационен риск.

Световната здравна организация посочва, че сред факторите, свързани със суициден риск, могат да бъдат преживяване на загуба, самота, дискриминация, отношения на конфликт, хронична болка, заболяване, насилие, злоупотреба и кризи, което прави управлението на риска особено важно при организация, работеща със скръб и загуба.

Чл. 24. Кризисни процедури

БАППЗСЛИ поддържа кризисни процедури при:

1. суициден риск;
2. тежка психична дестабилизация;
3. риск от самонараняване;
4. риск за други лица;
5. насилие;
6. риск за дете;
7. тежки кризисни състояния.

При наличие на риск могат да бъдат предприети:

1. оценка на риска;
2. кризисно насочване;
3. контакт с близки лица, когато това е необходимо за безопасността;
4. насочване към психиатър;
5. насочване към медицинска помощ;
6. сигнализиране на компетентни органи;
7. спешна помощ.

IX. СУПЕРВИЗИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДКРЕПА

Чл. 25. Супервизия

Супервизията е задължителен механизъм за професионално качество, безопасност, управление на риска, етична устойчивост и подкрепа на специалистите.

Супервизия се прилага при:

1. групова работа;
2. индивидуална подкрепа при сложни случаи;
3. работа с травматична загуба;
4. случаи с висок риск;
5. работа с деца;
6. работа с уязвими лица;
7. работа на доброволци;
8. работа на обучаващи се специалисти;
9. кризисни ситуации;
10. етични дилеми;
11. професионално прегаряне.

Супервизията не е наказание и не е формален контрол. Тя е професионална среда за размисъл, защита, учене, качество и превенция на грешки.

Чл. 26. Супервизионна култура

БАППЗСЛИ развива супервизионна култура, основана на:

1. конфиденциалност;
2. анонимизиране на случаите;
3. уважение към специалиста;
4. фокус върху безопасността;
5. професионална рефлексия;
6. етична чувствителност;
7. анализ на границите;
8. превенция на професионално прегаряне;
9. развитие на компетентност;
10. подобряване на качеството.

Професионалните етични рамки в консултативната практика поставят супервизията като важен ресурс за поддържане на компетентност, етична практика и отговорност към клиентите.

X. ПРОФЕСИОНАЛНИ ГРАНИЦИ

Чл. 27. Същност на професионалните граници

Професионалните граници са основен механизъм за защита на участниците, специалистите и организацията.

Те определят:

1. каква е ролята на специалиста;
2. каква е ролята на участника;
3. кога и как се осъществява контакт;
4. какви са каналите за комуникация;
5. как се използват социални мрежи;
6. как се приемат или отказват подаръци;
7. как се избягват двойни отношения;
8. как се предотвратява зависимост;
9. как се управлява властовата асиметрия;
10. как се защитава участникът от злоупотреба с доверие.

Етичната рамка на БАППЗСЛИ предвижда професионалните отношения да се основават на уважение, професионална дистанция, безопасност, яснота на ролите и предвидимост.

Чл. 28. Недопустими отношения

Не се допуска:

1. злоупотреба с доверие;
2. двойни отношения;
3. емоционална зависимост;
4. финансово обвързване извън договорената услуга;
5. лични отношения, създаващи риск;
6. натиск за участие в други услуги;
7. използване на лична история за публичност;
8. романтични или сексуални отношения с участници;
9. лична комуникация с непълнолетни извън одобрените канали;
10. използване на организационния авторитет за лична облага.

XI. ДИГИТАЛНА ЕТИКА И ИНФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ

Чл. 29. Дигитална етика

Дигиталната етика е съществена част от Етичната рамка на БАППЗСЛИ, защото организацията развива онлайн платформи, уебсайтове, електронни ресурси, онлайн обучения, дигитални библиотеки, информационни бази данни, мултимедийно съдържание и технологични решения за обучение, информираност, подкрепа и насочване.

Дигиталната етика означава:

1. яснота относно характера на онлайн услугите;
2. защита на личните данни;
3. защита на чувствителната информация;
4. ограничаване на неоторизиран достъп;
5. сигурност на онлайн комуникацията;
6. прозрачни условия за ползване;
7. отговорно използване на технологии;
8. забрана за нерегламентирано записване;
9. защита на участниците в онлайн групи;
10. разделяне на публично, вътрешно и чувствително съдържание.

Чл. 30. Управление на достъпите

Достъп до дигитални платформи, бази данни, профили, административни панели, обучителни системи, електронни ресурси, имейли и вътрешни комуникационни канали се предоставя само при служебна необходимост.

Не се допуска:

1. неконтролиран достъп до лични данни;
2. споделяне на пароли;
3. едноличен нерегламентиран контрол върху платформи;
4. изнасяне на бази данни;
5. копиране на вътрешни ресурси;
6. използване на организационни профили за лични цели;
7. достъп до чувствителна информация без основание.

Никой не следва да има неконтролиран достъп до лични данни, групи, бази и чувствителна информация, както и че неясните роли са сериозен организационен риск.

XII. ОРГАНИЗАЦИОННА ЕТИКА И УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 31. Организационна почтеност

БАППЗСЛИ осъществява дейността си при:

1. прозрачност;
2. отчетност;
3. законосъобразност;
4. отговорно управление на ресурсите;
5. защита на общественото доверие;
6. ограничаване на конфликт на интереси;
7. защита на организационната независимост;
8. защита на професионалната среда;
9. защита на интелектуалната собственост;
10. защита на общественополезната мисия.

Управителният съвет управлява дейността, приема вътрешни правила, приема членове, организира финансовата дейност, утвърждава програми, осигурява спазването на етичните и методологичните стандарти, организира защитата на уязвими лица и защитата на личните данни. Това е предвидено в уставната и вътрешна рамка на сдружението.

Чл. 32. Роля на Експертния съвет

Експертният съвет по методология, етика и психологическа подкрепа има консултативна, методологична, етична и професионална функция. Той подпомага развитието на качествени, безопасни, етични, научно и емпирично обосновани практики.

Експертният съвет може да подпомага:

1. методологично развитие;
2. етични обсъждания;
3. насоки от супервизия;
4. развитие на стандарти;
5. консултация при сложни казуси;
6. обучения;
7. научна и професионална дейност;
8. международно сътрудничество.

Експертният съвет не е управленски или изпълнителен орган, няма оперативна или финансова власт, не участва в юридическото управление на сдружението и не притежава права върху методологични рамки, методологии, брандове или интелектуална собственост, освен ако това не е изрично уговорено с отделен договор.

Чл. 33. Конфликт на интереси

Всички лица, участващи в дейността на БАППЗСЛИ, са длъжни да избягват конфликт на интереси и да го декларират при възникване.

Конфликт на интереси може да възникне при:

1. лична облага;
2. финансов интерес;
3. семейна или лична свързаност;
4. конкурираща дейност;
5. участие в решения, от които лицето има пряка или косвена полза;
6. използване на организационна информация;
7. използване на името или бранда на организацията за лична дейност;
8. достъп до чувствителни данни без основание.

Конфликтите на интереси следва да бъдат декларирани, оценени и управлявани прозрачно.

XIII. ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ, БРАНДОВЕ И МЕТОДОЛОГИИ

Чл. 34. Защита на интелектуалната собственост

БАППЗСЛИ защитава своите брандове, наименования, логотипи, визуални идентичности, методологии, обучителни системи, програми, публикации, дигитални ресурси, домейни, обучителни материали, модели на супервизия, текстове, графични елементи, електронни ресурси и онлайн платформи.

Уставната и вътрешна рамка на организацията изрично предвижда, че тези елементи представляват интелектуална собственост и се защитават съгласно приложимото законодателство.

Не се допуска:

1. използване на името на организацията без разрешение;
2. използване на логото без разрешение;
3. присвояване на методологии;
4. копиране на обучителни материали;
5. използване на дигитални ресурси за лични цели;
6. представяне на лична дейност като дейност на БАППЗСЛИ;
7. използване на организационния авторитет без упълномощаване;
8. прехвърляне на достъпи, ресурси или съдържание към външни лица без разрешение.

XIV. ПРОЦЕДУРА ПРИ ЕТИЧНИ НАРУШЕНИЯ

Чл. 35. Сигнали

Всеки участник, член, доброволец, специалист, обучител, супервизор, консултант, партньор или външно лице може да подаде сигнал относно:

1. нарушение на етичните принципи;
2. злоупотреба;
3. дискриминация;
4. нарушение на конфиденциалността;
5. риск за безопасността;
6. неетично поведение;
7. нарушаване на професионални граници;
8. конфликт на интереси;
9. неправомерно използване на бранд, методология или ресурс;
10. риск за дете или уязвимо лице.

Сигналите се разглеждат безпристрастно, конфиденциално, своевременно и при защита на засегнатите лица.

Чл. 36. Мерки

При установено нарушение могат да бъдат предприети:

1. предупреждение;
2. ограничаване на дейности;
3. задължителна супервизия;
4. временно отстраняване;
5. прекратяване на участие;
6. прекратяване на членство;
7. прекратяване на договорни отношения;
8. прекратяване на достъп до дигитални ресурси;
9. уведомяване на компетентни органи;
10. други мерки за защита на участниците и организацията.

XV. ПРИЛАГАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЕТИЧНАТА РАМКА

Чл. 37. Задължителност

Настоящата Етична рамка е задължителна за всички лица, участващи в дейността на БАППЗСЛИ.

Тя се прилага във всички структури:

1. Grief Support Bulgaria;
2. Център за психологическа подкрепа и личностно израстване при загуба и скръб;
3. Академия за психологическа подкрепа при загуба, скръб и личностно израстване;
4. Институт за психологическа подкрепа при загуба, скръб и личностно израстване;
5. Българска мрежа за психологическа подкрепа при загуба и скръб;
6. групи за подкрепа;
7. индивидуални консултации;
8. обучения;
9. супервизия;
10. изследователски дейности;
11. дигитални платформи;
12. международни партньорства.

Чл. 38. Вътрешни документи към рамката

За прилагането на настоящата Етична рамка БАППЗСЛИ може да приема:

1. Етичен кодекс;
2. Етични стандарти;
3. политика за защита на уязвими лица;
4. политика за защита на личните данни;
5. правила за конфиденциалност;
6. образци за информирано съгласие;
7. правила за групова подкрепа;
8. кризисен протокол;
9. процедура за оценка на риска;
10. процедура за насочване;
11. политика за супервизия;
12. процедура за сигнали и жалби;
13. правила за дигитална сигурност;
14. правила за управление на достъпите;
15. декларация за конфликт на интереси;
16. декларация за конфиденциалност;
17. правила за работа с доброволци;
18. правила за работа с деца и непълнолетни;
19. политика за интелектуална собственост и използване на брандове.

Чл. 39. Актуализация

Етичната рамка подлежи на периодичен преглед и актуализация при:

1. законодателни промени;
2. развитие на професионалните стандарти;
3. промяна в дейностите на организацията;
4. въвеждане на нови програми;
5. въвеждане на нови дигитални платформи;
6. развитие на международни партньорства;
7. възникване на сериозни етични казуси;
8. препоръки от Експертния съвет;
9. изисквания на донори, партньори или институции;
10. необходимост от по-добра защита на участниците.

XVI. ОСНОВЕН ОРГАНИЗАЦИОНЕН ПРИНЦИП

Българска Асоциация за психологическа подкрепа при загуба, скръб и личностно израстване развива професионална, безопасна, етична, научно и емпирично обоснована система за психологическа и психо-социална подкрепа, основана на уважение към човешкото достойнство, защита на уязвимите лица, професионална отговорност, конфиденциалност, защита на личните данни, супервизия, управление на риска, професионални граници, организационна устойчивост и обществена полза.

Организацията приема, че работата със скръб, загуба и човешка уязвимост изисква висока степен на етична чувствителност. Подкрепата следва да бъде човечна, но не неструктурирана; съпричастна, но не зависимост-създаваща; професионална, но не студена; достъпна, но не подвеждаща; дигитално развита, но защитена; общественополезна, но управлявана с ясна отговорност.

Етичната рамка е основата, чрез която БАППЗСЛИ заявява пред участниците, специалистите, дарителите, партньорите, институциите и обществото, че дейността му се осъществява не само с мисия, но и с професионална мярка, защитна култура, организационна зрялост и отговорност към човека в уязвим момент.