Уважението към себе си и самооценката са едни от най-дълбоките и чувствителни психични структури, чрез които човек преживява собствената си стойност и право на съществуване. Те влияят на начина, по който се отнасяме към грешките си, към болката си и към собствените си ограничения. След загуба на близък тази вътрешна опора често се разклаща, а преживяванията на скръб могат да се преплетат с тежки чувства на вина, срам и вътрешно обезценяване.

Същност на потребността от положителна самооценка към себе си:

Самооценката отразява убежденията ни за собствената ни стойност – дали се възприемаме като достойни за любов, уважение и грижа, или като хора, които трябва да „изкупуват“ съществуването си. Здравата самооценка не означава усещане за превъзходство, а способност да приемаме себе си като несъвършени, но ценни човешки същества. Тя ни позволява да правим разлика между отговорност и вина, между грешка и липса на лично достойнство.

Как загубата засяга самооценката и уважението към себе си?

След загуба е много често хората да изпитват вина, дори когато тя няма реално основание. Тази вина лесно се превръща в самокритика, срам и усещане за неадекватност. Някои хора стигат до болезненото убеждение, че самото им присъствие е било „вредно“ за починалия или че по някакъв начин са допринесли за случилото се. Тези мисли често възникват като опит да се намери смисъл и контрол в ситуация, която е била по своята същност неконтролируема.

Хората с по-крехка самооценка още преди загубата са особено уязвими. За тях настоящата трагедия лесно се вписва в дългогодишен вътрешен разказ за собствената им недостатъчност и „непълноценност“. Опитите да се открие виновник насочват вниманието към малки грешки, неизказани думи или стари конфликти, които постепенно се превръщат в „доказателства“, че човек е лош, недостоен или не заслужава близост.

Допълнително, самият процес на скърбене оказва силно влияние върху самооценката. Умората, разсеяността, спадът в концентрацията, трудностите в работата и в общуването с другите могат да бъдат погрешно интерпретирани като личен провал. Често скръбта включва и съжаление към себе си, което, ако не бъде разпознато и прието, лесно се превръща в самоунижение и вътрешно наказване.

Ползи при задоволяване на потребността от здрава самооценка и себе-уважение и себе-уважение:

Когато самооценката към себе си започне постепенно да се стабилизира, това носи важни ползи за психичното здраве:

• намаляване на самообвинението и токсичната вина;
• по-голямо състрадание към собствената болка и ограничения;
• по-добра адаптация към процеса на скърбене без допълнително себе-наказване;
• възстановяване на усещането, че човек има право на подкрепа, грижа и разбиране.

Това не означава отричане на трудните емоции, а промяна в начина, по който човек се отнася към себе си, докато ги преживява.

Рискове при липса на задоволяване на потребността от здрава самооценка и себе-уважение:

Ако потребността от здрава самооценка остане незадоволена, съществуват сериозни рискове за вътрешното равновесие:

• задълбочаване на срама и усещането за липса на лично достойнство;
• хронично самокритично мислене и вътрешна агресия;
• повишен риск от депресивни състояния;
• изолация и отказ от търсене на подкрепа поради убеждението „не заслужавам“.

В този контекст скръбта може да се превърне не само в болка по загубата, но и в постоянна борба със самия себе си.

Какво можем да направим: ресурси и техники, които могат да подкрепят този процес?

Самооценката (уважението) към себе си е дълбоко уязвима след загуба, защото скръбта често активира най-строгите вътрешни гласове. Самообвинението и срамът не са признак за истина, а израз на болка, останала без отговор. Постепенното възстановяване на по-състрадателно отношение към себе си е ключова част от адаптацията към загубата. Когато човек започне да се отнася към себе си с повече разбиране, той създава вътрешно пространство, в което скръбта може да бъде преживяна, без да разрушава усещането за собствена стойност.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

Тоска Власева.