Потребността от контрол над другите е тясно свързана с човешкото желание за предвидимост, сигурност и защита на значимите връзки. В своята здрава форма тя не означава манипулация или доминиране, а вътрешната вяра, че действията ни имат значение и че можем да оказваме влияние върху хората около нас – чрез грижа, присъствие, думи и избори. След травматична загуба обаче тази потребност често бива дълбоко разклатена и се превръща в източник на вина, безпомощност и силно вътрешно напрежение.

Същност на потребността от контрол над другите:

Контролът над другите е свързан с убеждението, че можем да влияем – поне частично – на поведението, решенията или благополучието на хората, които обичаме. Това убеждение поддържа чувството, че сме значими за другите и че връзките ни имат защитна функция. В ежедневието тази потребност се проявява чрез грижа, отговорност и желание да предпазим близките си от болка или опасност.

Как загубата засяга усещането за контрол над другите?

При много травматични загуби се появява силно и натрапчиво чувство за вина – болезненото усещане, че „е трябвало да направя нещо“, за да предотвратя случилото се. Това преживяване е особено интензивно при загуби вследствие на инциденти, насилие, самоубийства или терористични актове, където умът отчаяно търси логика, причина и възможност за предотвратяване. В такива ситуации усещането за контрол често се срива напълно и се разширява до глобалното убеждение, че човек няма контрол над нищо и никого.

Когато емоциите са силни и непреработени, умът лесно прави генерализации – от конкретна, изключително травматична ситуация към общо убеждение за пълна безпомощност. От „не успях да предотвратя това“ се стига до „не мога да предпазя никого“ или „нямам никакво влияние върху случващото се“. Тези мисловни обобщения не са резултат от логичен анализ, а от опит на психиката да се справи с шока и болката от загубата.

Прояви при нарушено усещане за контрол над другите:

Когато потребността от контрол над другите е дълбоко нарушена, човек може да започне да се люлее между две крайности. От една страна, може да се появи прекомерна отговорност и постоянна тревога за близките – опит за компенсиране на загубеното усещане за влияние. От друга страна, може да настъпи пълно отдръпване и вътрешна капитулация, при която човек спира да вярва, че присъствието и действията му имат значение. И в двата случая вътрешното преживяване е свързано с изтощение, вина и дълбоко чувство за безсилие.

Ползи при задоволяване на потребността от здравословно усещане за влияние:

Когато човек постепенно започне да възстановява по-реалистично и здравословно усещане за влияние върху другите, това носи важни ползи:

• намаляване на ирационалната вина и себе-наказващите мисли;
• възстановяване на усещането за смисъл и значимост във взаимоотношенията;
• по-реалистично разграничаване между отговорност и неконтролируеми обстоятелства;
• възможност за свързване с другите чрез грижа, а не чрез страх.

Това не означава връщане към илюзията за пълен контрол, а приемане на човешките граници и ограничения.

Рискове при липса на задоволяване на потребността от контрол над другите:

Ако потребността от контрол над другите остане трайно незадоволена, рискът е човек да остане заключен в преживяване на постоянна безпомощност:

• задълбочаване на чувството за вина и самообвинение;
• хронична тревожност за съдбата на близките;
• емоционално изтощение и затруднения във взаимоотношенията;
• засилване на усещането, че животът е напълно хаотичен и лишен от смисъл.

В дългосрочен план това може да направи скръбта по-тежка и по-трудна за интегриране.

Какво можем да направим: ресурси и техники, които могат да подкрепят този процес?

Контролът над другите е чувствителна и често неосъзнавана психична потребност, която загубата може болезнено да оголи. Чувството за вина и безпомощност, което я съпровожда, не е знак за слабост, а израз на любов и грижа, останали без обект. Постепенното възстановяване на по-реалистично усещане за влияние – без илюзии за всемогъщество, но и без пълна капитулация – помага на човека да намери по-устойчива позиция спрямо загубата. Така връзките с другите могат отново да се преживяват като пространство за човешка близост и смисъл, а не като постоянен източник на страх и вина.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

Тоска Власева.