Интимността с другите е една от най-дълбоките човешки потребности – тя ни свързва, дава ни усещане за принадлежност и ни позволява да споделяме както радостите, така и болката си. Чрез близките отношения човек преживява себе си като разбран, приет и значим. След внезапна загуба на близък обаче тази потребност често бива силно разклатена, а самата идея за емоционална близост може да започне да изглежда заплашителна.

Същност на потребността от интимност и  близост с другите:

Интимността с другите е свързана с вярата, че можем да бъдем близки и свързани с хората около нас – че е възможно да се покажем уязвими, да бъдем чути и да получим отклик. Тя включва доверие, емоционална откритост и усещане за взаимност. В здравата си форма интимността не означава сливане или зависимост, а пространство, в което човек може да бъде себе си в присъствието на другия.

Как загубата засяга интимността и близостта с другите?

След внезапна загуба тази вяра често се разклаща. Много хора започват да свързват дълбочината на болката с дълбочината на връзката и стигат до извода, че близостта сама по себе си е опасна. Колкото по-силна е била връзката, толкова по-силно е страданието от загубата, което води до несъзнателното заключение, че най-сигурният начин да се предпазим е да не допускаме нови дълбоки привързаности.

Чувството, че „загубих единствения човек, който ме разбираше“, може да бъде особено болезнено и дезорганизиращо. То често води до отдръпване, емоционално затваряне и отказ от нови емоционални инвестиции. Макар това поведение да има защитна функция – да намали риска от нова болка – то същевременно лишава човека от възможността за подкрепа, съпричастност и утеха.

Прояви при нарушена интимност и близост с другите:

Когато интимността с другите е нарушена, човек може да започне да избягва близки разговори, да се дистанцира от приятели или да поддържа отношенията на повърхностно ниво. Самотата често се задълбочава, дори когато хората около него физически присъстват. Вътрешно може да се появи усещане, че никой не може истински да разбере болката или че споделянето само ще я направи по-тежка.

Ползи при задоволяване на потребността от интимност и близост с другите:

Когато човек постепенно си позволи отново да бъде в контакт с другите, това носи значими психологически ползи:

• намаляване на усещането за самота и изолация;
• възможност за споделяне на болката в безопасна и подкрепяща среда;
• възстановяване на чувството за принадлежност и свързаност;
• по-лесна адаптация към загубата чрез съвместно преживяване и разбиране.

Интимността не премахва скръбта, но я прави по-поносима, защото тя вече не се носи сам.

Рискове при липса на задоволяване  на потребността от интимност и близост с другите:

Ако потребността от интимност с другите остане незадоволена, рисковете за психичното благополучие се увеличават:

• задълбочаване на социалната изолация;
• усещане за емоционална празнота и отчуждение;
• затруднения при изграждане на нови връзки;
• по-продължителен и тежък процес на скърбене.

Продължителното отдръпване може да превърне защитната дистанция в трайно състояние на самота.

Какво можем да направим: ресурси и техники, които могат да подкрепят този процес?

Интимността с другите често е една от най-болезнено засегнатите потребности след загуба, защото тя носи спомена за връзката и същевременно риска от нова болка. Отдръпването е разбираема реакция, но не и единственият възможен път. Постепенното, внимателно връщане към близостта – с ясни граници и в собствен ритъм – може да помогне на човека да открие, че връзките не са само източник на страдание, а и пространство за подкрепа, разбиране и споделено човешко присъствие.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

Тоска Власева.