Настоящото изследване е проведено в периода 2024–2025 г.

И има за цел по-задълбочено да изследва преживяването на скръбта сред хора от български произход. В него участват пълнолетни лица над 18 години, които са преживели значима загуба в живота си. Данните са събрани чрез онлайн анкета, което дава възможност хора от различни населени места и житейски ситуации да споделят своя личен опит, емоции и преживявания.

В изследването са използвани специализирани психологически въпросници, внимателно адаптирани към българската езикова и културна среда. Това е особено важно, защото начинът, по който хората преживяват скръбта, е силно повлиян от културата, семейната среда, ценностите и начина, по който обществото говори за болката и загубата.

След обработка на резултатите крайната извадка включва 158 участници.

Сред тях:

• 55.1% са жени, а 44.9% – мъже;
• най-голямата част от участниците са на възраст между 30 и 50 години;
• около 80% са с висше образование;
• почти всички живеят в градска среда;
• а 60.1% споделят, че са преживели повече от една значима загуба през живота си.

Тези данни разкриват нещо много важно….

За много хора скръбта не е еднократно събитие, а поредица от загуби, които постепенно се натрупват във времето. Понякога човек не преживява само една болка, а носи в себе си няколко различни загуби – на родител, партньор, близък роднина, приятел, дете или друг значим човек. В подобни ситуации емоционалното натоварване може да стане особено тежко и продължително.

Изследването показва още, че скръбта не подбира по пол, възраст, образование или социален статус.

Тя може да засегне всеки човек и често остава невидима за околните. Много хора продължават да работят, да изпълняват ежедневните си задължения и да изглеждат „добре“ отвън, докато вътрешно преживяват силна самота, изтощение и болка.

При част от участниците загубата е настъпила преди години, но емоционалното преживяване продължава да бъде живо и болезнено. Това показва, че времето невинаги е достатъчно само по себе си, за да „излекува“ скръбта. Понякога човек има нужда не просто от време, а от разбиране, емоционална подкрепа, сигурност и пространство, в което болката му да бъде чута и приета без осъждане.

Това прави подобни изследвания особено ценни – защото зад числата и процентите стоят реални човешки истории, реални загуби и хора, които ежедневно се опитват да продължат живота си, носейки в себе си отсъствието на някого, когото са обичали.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

д-р Тоска Власева.