При повечето хора скръбта, колкото и болезнена да е, постепенно се променя и може да бъде интегрирана в живота.

При част от скърбящите обаче страданието остава интензивно, поглъщащо и трайно нарушава способността им да участват в ежедневието. Продължителното разстройство на скръбта е признато в Международната класификация на болестите, единадесета ревизия, и в DSM-5-TR, но засяга само част от хората след загуба. Наличието на силна тъга или копнеж само по себе си не е достатъчно за диагноза; необходимо е да се оценят продължителността, тежестта, функционирането и културният контекст на преживяването.

Групата за подкрепа не замества професионалната оценка и лечение, когато човек:

• трайно не успява да изпълнява основни ежедневни задачи;
• се чувства непрекъснато безнадежден или безполезен;
• преживява тежки и повтарящи се травматични спомени;
• се самообвинява по начин, който не може да бъде смекчен;
• увеличава употребата на алкохол, лекарства или други вещества;
• пренебрегва сериозно здравето и безопасността си;
• има мисли, че не желае да живее или че би било по-добре да не съществува.

В такива случаи търсенето на психолог, психотерапевт, психиатър или лекар е действие на грижа, а не доказателство за слабост. Груповата подкрепа може да продължи като допълваща опора, когато това е безопасно и съобразено с професионалната препоръка.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

Тоска Власева.