Много хора свързват посещението при психолог или психотерапевт със слабост, „лудост“ или неспособност сами да се справят.

В действителност търсенето на помощ често е знак за смелост и грижа към самия себе си.

Професионална подкрепа е особено важна, когато човек започне да усеща, че болката не просто присъства, а постепенно превзема целия му живот.

Това може да изглежда по различни начини:

• човек спира да се грижи за себе си;
• трудно става от леглото;
• губи интерес към работа, семейство и ежедневие;
• избягва хора и разговори;
• плаче почти ежедневно дълго след загубата;
• изпитва силна вина или самообвинения;
• чувства се „емоционално изключен“;
• не вижда смисъл в бъдещето.

Типични мисли и фрази могат да бъдат:

• „Никога няма да стане по-леко.“
• „Не мога повече така.“
• „Не знам как да живея без него.“
• „Всички продължиха напред, само аз останах там.“
• „Не виждам смисъл.“
• „Никой не може да ми помогне.“
• „По-добре щеше да е и аз да си бях отишъл.“

Особено важно е човек да потърси помощ, когато:

• има постоянна тревожност или панически атаки;
• започне да злоупотребява с алкохол или медикаменти;
• се появят мисли за самонараняване или смърт;
• физическото здраве започне да се влошава;
• не може да функционира нормално месеци или години след загубата;
• усеща, че е напълно сам в болката си.

Подкрепата от психолог, психотерапевт или психиатър не означава, че човек ще „забрави“ починалия или че любовта му ще намалее. Целта не е загубата да бъде изтрита, а болката постепенно да стане по-поносима, по-разбираема и по-малко самотна.

Понякога най-важното, което човек има нужда да чуе, е:

• че реакцията му е човешка;
• че не е „слаб“;
• че не е сам;

и че възстановяването е възможно, дори когато в момента изглежда невъзможно.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

д-р Тоска Власева.