Разделяне на участниците в две групи.

За да бъдат по-добре разбрани различните начини, по които хората преживяват скръбта, участниците в изследването са разделени на две основни групи.

Първата е клиничната (експериментална) група – в нея попадат хора, при които се наблюдава тенденция към протрахирана скръб. Това са участници, чието страдание остава силно, продължително и оказва сериозно влияние върху ежедневния им живот, психичното състояние и способността им постепенно да се адаптират към живота след загубата.

Втората е контролната група – тя включва хора, които също са преживели значима загуба, но при които не се наблюдават изразени признаци на продължителна и усложнена скръб. Това не означава, че те не страдат или че загубата не ги боли. По-скоро показва, че въпреки болката, с времето те успяват постепенно да възстановят част от вътрешния си баланс и да продължат напред.

Това разграничение е важно, защото напомня нещо много човешко – различните хора преживяват една и съща загуба по различен начин. Няма „правилен“ или „грешен“ начин да се скърби. При някои хора болката постепенно започва да се успокоява, докато при други тя остава силна и продължителна, сякаш времето е спряло в момента на загубата.

Основни резултати

Резултатите от изследването показват, че част от участниците продължават да преживяват много интензивна скръб дори дълго време след загубата.

Според критериите на МКБ-11 и използвания въпросник PG-13:

• 17.7% от участниците показват тенденция към протрахирана скръб;
• 82.3% не показват изразена тенденция към такова състояние.

Тези резултати са особено значими, защото първоначалните очаквания са били значително по-ниски – между 3.3% и 4.2%. Реалният процент се оказва многократно по-висок от предварително предполаганото.

Това означава, че почти един на всеки петима участници преживява скръбта по начин, който може да се свърже с повишен риск от развитие на продължително и усложнено страдание.

При прилагане на критериите на DSM-5-TR резултатите показват:

• 12% от участниците демонстрират тенденция към протрахирана скръб;
• 88% не покриват критериите за такава тенденция.

Макар този процент да е по-нисък, той отново остава значително над предварителните очаквания. Това подсказва, че преживяването на продължителна и силна скръб може да е по-разпространено, отколкото често се предполага.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

д-р Тоска Власева.