Резултатите насочват към няколко важни извода.

На първо място, те показват, че продължителната скръб вероятно е по-често срещана, отколкото обществото предполага. Много хора преживяват загубата тихо и скрито, без да говорят открито за болката си и без да търсят помощ.

На второ място, данните подсказват, че културната среда и начинът, по който обществото възприема скръбта, също могат да играят важна роля. В българската култура често съществува нагласата човек „да бъде силен“, „да стиска зъби“ и да не показва болката си прекалено дълго. Това понякога кара хората да потискат страданието си вместо постепенно да го преживеят и преработят.

И не на последно място, резултатите подчертават колко важно е обществото да говори по-открито за психичното здраве след загуба. Защото зад продължителната скръб често стои не слабост, а дълбока човешка привързаност, любов и трудност да се живее без човек, който е бил значима част от живота.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

д-р Тоска Власева.