Юношеството е период на дълбоки вътрешни промени. Младият човек изгражда своята идентичност, търси независимост и постепенно се отделя емоционално от детската зависимост към родителите. В същото време започва да мисли по-абстрактно и философски за живота, смисъла, справедливостта и бъдещето. Когато в този чувствителен период настъпи загуба на близък човек, преживяването може да бъде особено интензивно и объркващо.

Юношите вече разбират смъртта почти по същия начин, както възрастните – като окончателно и необратимо събитие. Но емоционалните ресурси за справяне все още се развиват. Затова реакциите могат да бъдат силни, противоречиви и понякога трудно разбираеми за околните. Подкрепата на възрастните в този период трябва да бъде едновременно деликатна, уважителна и стабилна.

• Силна тъга или депресивни настроения 

Загубата може да предизвика дълбока тъга, която юношата преживява много съзнателно. За разлика от по-малките деца, подрастващият ясно осъзнава какво означава отсъствието на починалия човек и как това ще повлияе на бъдещето.

• Гняв към света или към съдбата

Юношите често преживяват загубата като несправедлива. Те могат да се ядосват на съдбата, на обществото или на конкретни хора.

• Усещане за безсмислие

Загубата може да накара юношата да се замисли за фундаментални въпроси – защо хората умират, какъв е смисълът на живота и какво значение има всичко.

• Изолация от приятели и семейство

Някои юноши се затварят в себе си и избягват разговори за загубата.

• Рисково поведение и силно желание за независимост

Някои юноши реагират на загубата чрез импулсивно или рисково поведение.

Юношеството е период, в който загубата може да бъде преживяна много дълбоко и лично. Подрастващите могат да преминават през силни емоции – тъга, гняв, объркване и въпроси за смисъла на живота. В същото време те имат силна нужда да бъдат уважавани като личности и да запазят своята независимост.

Когато възрастните успеят да съчетаят уважението към личното пространство на юношата с постоянна готовност за подкрепа, младият човек постепенно намира собствен път към приемане на загубата. Именно тази внимателна, търпелива и съпричастна подкрепа помага на юношата да превърне преживяната болка в източник на зрялост, състрадание и вътрешна сила.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

Тоска Власева.