Скръбта не се преживява само психически. Тя се преживява и в тялото. Много хора описват усещането така, сякаш „болката е физическа“ – тежест в гърдите, стягане в гърлото, липса на сили, напрежение в тялото или усещане за постоянна умора.

Когато човек остане в състояние на продължителна емоционална болка, организмът започва да функционира в режим на постоянен стрес. Нервната система остава „нащрек“, сякаш опасността продължава, а тялото трудно успява да се успокои и възстанови.

При хора с продължителна или усложнена скръб често се наблюдават:

• хронична умора и липса на енергия;
• проблеми със съня – трудно заспиване, често събуждане или ранно будене;
• силна тревожност и вътрешно напрежение;
• депресивни състояния;
• сърцебиене и стягане в гърдите;
• главоболие, болки във врата, раменете и гърба;
• отслабен имунитет и по-често боледуване;
• промени в апетита;
• високо кръвно налягане;
• засилване на вече съществуващи заболявания.

Някои хора описват преживяването така:

• „Сякаш тялото ми е изключило.“
• „Ставам сутрин вече уморен.“
• „Нямам сили дори за елементарни неща.“
• „Постоянно съм напрегнат.“
• „Все едно нося камък в гърдите си.“

Продължителната скръб често води и до промени в ежедневните навици. Човек може да започне да се храни хаотично, да спи малко, да спре да се движи, да се изолира или да използва алкохол, цигари, медикаменти или други зависимости като начин временно да „заглуши“ болката.

При някои хора се наблюдава и силна психосоматична симптоматика – физически симптоми, свързани с психичното страдание.

Например:

• стомашни проблеми;
• панически атаки;
• задух;
• световъртеж;
• треперене;
• болки без ясна медицинска причина.

Това не означава, че болката е „измислена“. Напротив – психиката и тялото са дълбоко свързани и продължителното емоционално страдание реално натоварва организма.

Именно затова продължителната скръб не бива да бъде омаловажавана с фрази като:

• „Време е вече да го преживееш.“
• „Стегни се.“
• „Другите се справят.“
• „Минало е толкова време.“

Всеки човек преживява загубата различно, а понякога болката има нужда не от осъждане, а от разбиране, подкрепа и пространство, в което да бъде изразена.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

д-р Тоска Власева.