Между петата и осмата година детето започва да разбира света по нов начин. Неговото мислене става по-логично, но въображението и емоциите все още играят много силна роля. В този период децата постепенно осъзнават, че смъртта е реално и окончателно събитие, но често все още се надяват, че по някакъв начин тя може да бъде избегната или обърната. Загубата на близък човек може да предизвика множество въпроси, емоции и вътрешни противоречия. Именно затова внимателната подкрепа на възрастните е особено важна – тя помага на детето да разбере, да изрази и постепенно да интегрира преживяното.

• Тъга и копнеж по починалия човек

Една от най-естествените реакции на детето в тази възраст е дълбоката тъга и копнежът по човека, когото е загубило. Детето може да мисли често за него, да си спомня общи моменти или да изразява желание да го види отново.

• Тревожност за собствената безопасност

След загуба децата в тази възраст могат да започнат да се тревожат за собственото си здраве и живот. Те могат да задават въпроси като: „И аз ли ще умра?“ или „Ще се случи ли това и на мен?“.

• Страх, че и други близки могат да умрат

След преживяна загуба децата често започват да се страхуват, че и други хора, които обичат, могат да изчезнат.

• Гняв към починалия или към оцелелия родител

Понякога децата могат да изпитват гняв – към починалия човек, че ги е „оставил“, или към родителя, който е останал.

• Идеализиране на починалия и творческо изразяване

Някои деца започват да представят починалия човек като съвършен или да го виждат като герой.

В средната детска възраст децата започват да разбират загубата по-дълбоко, но все още се нуждаят от много подкрепа, за да осмислят емоциите си. Тъгата, страхът, гневът и копнежът са естествени реакции на любовта и връзката, която са имали с починалия човек.

Когато възрастните създадат пространство за разговори, спомени и изразяване на чувства, детето постепенно намира начин да интегрира преживяната загуба. Тази подкрепа се превръща в основа за следващия етап от развитието – периодът на късното детство (8–12 години), когато разбирането за живота, смъртта и емоциите става още по-зряло и дълбоко.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

Тоска Власева.