След загубата на близък човек много хора се питат дали това, което преживяват, е „нормална“ скръб или болката вече започва да се превръща в нещо по-тежко и продължително.

Истината е, че няма универсален „правилен“ начин за скърбене. Всеки човек преживява загубата по различен начин, със свое темпо и със своя лична история, емоционалност и житейски опит.

Понякога обаче болката остава толкова силна и продължителна, че човек започва да усеща, че не може да се върне към живота си по начина, по който е живял преди. Може да има чувството, че времето е спряло, че вътрешно е останал „заклещен“ в деня на загубата или че животът е изгубил смисъла си.

Някои хора описват преживяването така:

• „Все едно част от мен си е отишла с него.“
• „Мина време, но болката не става по-лека.“
• „Имам чувството, че само оцелявам.“
• „Не мога да приема, че го няма.“
• „Нищо вече не ме радва така, както преди.“
• „Изморен съм да нося тази болка всеки ден.“

Точно затова в психологията съществуват специализирани въпросници, които помагат да се прецени дали човек проявява признаци на протрахирана (усложнена) скръб.

Какво представлява въпросникът PG-13?

Един от най-използваните инструменти в света за оценка на продължителната скръб е психологическият въпросник PG-13 (Prolonged Grief Disorder Scale). Той е адаптиран и за българската културна и езикова среда, така че въпросите да бъдат по-разбираеми и близки до начина, по който хората в България преживяват и описват скръбта си.

Въпросникът не поставя диагноза сам по себе си. Неговата цел е да помогне човек по-добре да разпознае собственото си емоционално състояние и евентуално наличие на симптоми, свързани с продължителна и усложнена скръб.

Как да използвате въпросника?

За целта е необходимо спокойно и честно да отговорите лично за себе си на въпросите от изображението по-долу. Добре е това да стане в тиха среда и без да се опитвате да „отгатвате“ правилните отговори. Най-важно е да се опитате да усетите как действително сте се чувствали през последния период.

След като отговорите на всички въпроси, се изчислява общ сбор от точките.

• Ако сумарният резултат е 28 точки или повече, изминали са 12 или повече месеца след смъртта  и (задължително) отговорите на въпроси № 3 и №13 са ДА, това може да показва тенденция към протрахирана скръб.
• Ако резултатът е под тази стойност, това не означава, че човек не страда или че болката му е „по-малка“. Скръбта е индивидуално преживяване и не може да бъде сведена единствено до числа.

Важно е да се подчертае нещо много съществено – този резултат показва само наличие на тенденция или повишен риск, а не поставена диагноза.

Какво означава „тенденция“, а не диагноза?

Много хора се тревожат, когато видят по-висок резултат на подобен въпросник. Важно е обаче да се знае, че психологическите скринингови инструменти служат основно за първоначална ориентация.

Те могат да покажат, че човек преживява:

• силен и постоянен копнеж;
• трудност да приеме загубата;
• дълбока самота;
• липса на смисъл;
• емоционално изтощение;
• трудност да продължи напред.

Но само по себе си това не е достатъчно за поставяне на официална диагноза.

За да бъде установено психично разстройство, протичащо с протрахирана скръб, е необходимо допълнително професионално обследване от специалист по психично здраве. В идеалния случай това включва консултация с:

• психиатър;
• клиничен психолог;
• или психотерапевт с опит в работата със скръб и загуба.

Специалистът разглежда не само резултата от въпросника, а и цялостното психично състояние на човека, начина, по който скръбта влияе върху живота му, наличието на тревожност, депресивност, физически симптоми и други важни фактори.

Защо е важно човек да не остава сам с болката си?

Понякога хората се страхуват да попълнят подобен въпросник, защото се притесняват какво могат да открият за себе си. Други се опитват да омаловажат болката си с мисли като:

• „Не трябва да се оплаквам.“
• „Други хора преживяват по-страшни неща.“
• „Трябва просто да издържа.“
• „Сигурно аз съм проблемът.“

Но истината е, че продължителната скръб може да бъде изключително изтощаваща – психически, емоционално и физически. А понякога най-трудното не е самата болка, а усещането, че човек е сам в нея.

Именно затова подобни инструменти могат да бъдат полезни – не за да „етикетират“ човека, а за да му помогнат да разбере по-добре какво преживява и дали има нужда от допълнителна подкрепа.

Най-важното, което е добре да запомните

Ако разпознавате себе си в описаните симптоми, това не означава, че сте „слаби“, „счупени“ или че не се справяте достатъчно добре. Често това означава просто, че сте преживели дълбока загуба и психиката ви все още се опитва да се адаптира към нея.

Понякога първата крачка към възстановяването е човек да си позволи честно да признае:

• „Да, боли ми.“
• „Трудно ми е.“
• „Не успявам да се справя сам.“
• „Имам нужда от подкрепа.“

И това не е слабост. Това е да си човек.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

д-р Тоска Власева.