Не всеки скърбящ човек има потребност да участва в група. Някои хора предпочитат да споделят с близки, духовна общност или един доверен човек.

Други имат нужда от повече уединение или намират смисъл чрез ритуали, творчество, движение, доброволчество или постепенно възстановяване на ежедневния си ритъм. Това не означава, че избягват скръбта или че се справят неправилно.

За част от хората самото слушане на историите на други участници може да бъде прекалено натоварващо, особено непосредствено след внезапна или травматична смърт.

Други могат да се почувстват не на място, ако групата е твърде обща, ако загубите са много различни или ако водещият не успява да поддържа достатъчно безопасна и уважителна среда. Някои хора се нуждаят от индивидуално пространство, преди да могат да се включат пълноценно в група.

Групата за подкрепа не замества индивидуалната психотерапия, психиатричната или медицинската помощ при тежка депресия, изразени травматични симптоми, продължително разстройство на скръбта, значително нарушено функциониране, злоупотреба с алкохол или други вещества, психотични преживявания или риск за безопасността. В подобни ситуации групата може да бъде допълваща част от по-широк план за подкрепа, но не трябва да остава единствената форма на помощ.

Особено важно е да се потърси професионална оценка, когато човекът продължително време не успява да изпълнява основни ежедневни задачи, не може да се грижи за себе си или за зависими от него хора, изпитва непрекъсната безнадеждност, силно се самообвинява, употребява вещества, за да издържа на болката, или има мисли, че не желае да живее. Търсенето на специализирана помощ не е доказателство за слабост или „неправилно“ скърбене. То е форма на грижа към страданието, което е станало прекалено тежко, за да бъде носено без професионална подкрепа.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

Тоска Власева.