Доверието в другите е една от онези психични потребности, които изграждат усещането за свързаност и принадлежност. То е в основата на човешките отношения и на способността ни да търсим и приемаме подкрепа в трудни моменти. Обикновено това доверие се формира постепенно още в детството и се развива през целия живот, като изисква фин баланс между отвореност към другите и здравословна предпазливост. Когато този баланс бъде нарушен – особено след внезапна загуба – светът може да започне да изглежда самотно и несигурно място.

Същност на потребността от доверие в другите:

Доверието в другите е свързано с убеждението, че можем да разчитаме на хората около нас и че те ще бъдат до нас, когато имаме нужда – емоционално, практично или просто чрез присъствието си. То включва вярата, че връзките могат да бъдат източник на сигурност, разбиране и подкрепа, без това да означава пълна зависимост или отказ от лични граници. Това умение се развива в отношенията с близките в ранните години и постепенно се разширява към приятели, партньори и общността като цяло.

Как загубата разклаща доверието в другите?

Внезапната загуба на близък човек може сериозно да разклати това вътрешно равновесие. Ако починалият е бил основната опора в живота, човек може несъзнателно да стигне до заключението, че най-сигурният начин да се предпази от бъдеща болка е да не допуска никого прекалено близо. Така се избягва зависимостта, но заедно с нея се губи и възможността за подкрепа, съпричастност и утеха.

При хора с ранни преживявания на предателство или емоционално изоставяне загубата може да затвърди болезненото убеждение, че „на никого не може да се има доверие“. За други, които до този момент са имали по-стабилни и сигурни отношения, смъртта на близък може рязко да разруши вярата, че хората по принцип са надеждни и че връзките могат да бъдат трайни. Липсата на подкрепа от страна на обкръжението или осъдителното, неразбиращо отношение след загубата допълнително задълбочават това усещане за изолация и недоверие.

Прояви при нарушено доверие в другите:

Когато доверието в другите е нарушено, това често се отразява пряко върху взаимоотношенията. Може да се появят разочарование, подозрителност и постоянно очакване, че човек ще бъде наранен или изоставен. Някои хора изпитват силен гняв – към конкретни хора или към света като цяло – докато други се отдръпват и затварят емоционално. Трудностите при изграждане на нови отношения или поддържане на вече съществуващи връзки стават все по-осезаеми, а самотата постепенно се задълбочава.

Ползи при задоволяване на потребността от доверие в другите:

Когато доверието в другите започне да се възстановява, дори постепенно и предпазливо, това носи значими ползи:

• усещане за подкрепа и принадлежност, което облекчава скръбта;
• възможност за споделяне на болката, без страх от осъждане;
• по-стабилни и удовлетворяващи взаимоотношения;
• намаляване на усещането за самота и изолация.

Това възстановяване не означава пълна отвореност към всички, а способност за избор на хора, пред които е безопасно да бъдем уязвими.

Рискове при липса на задоволяване на потребността за доверие в другите:

Ако потребността от доверие в другите остане трайно незадоволена, съществуват сериозни рискове за психичното благополучие:

• задълбочаване на социалната изолация;
• засилване на подозрителността и емоционалната дистанция;
• хронично чувство за самота и че си неразбран/а;
• трудности при изграждане на интимни и подкрепящи връзки в бъдеще.

В дългосрочен план това може да направи процеса на скърбене по-тежък и по-продължителен, тъй като човек остава сам с болката си.

Какво можем да направим: ресурси и техники, които могат да подкрепят този процес?

Доверието в другите е крехка, но жизненоважна психична потребност, която загубата на близък може дълбоко да разклати. Затварянето и отдръпването често са защитна реакция, а не съзнателен избор. Постепенното възстановяване на това доверие изисква време, внимателни стъпки и често – нов опит за свързване, различен от предишния. Когато човек си позволи отново да разчита на другите, макар и в ограничена и внимателна форма, това може да се превърне в мощен източник на подкрепа и в опора по пътя през скръбта към по-свързан и по-поносим живот.

Да знаеш повече може да помогне!

Ваша,

Тоска Власева.